Приказка за Читалището в Пещера от 1873 до 1991 година

Читалище „ Надежда“

Първото българско читалище в българските земи е основано в 1856г. в Свищов, Шумен и Лом. В Пещера читалището започва дейността си през 1873г. От 130 читалища , основани преди Освобождението /1878/, читалище „Надежда“ е на 48-мо място. Не са известни имената на учредителите, известно е само името на касиера Христо П. Цикалов /1851-1941/. От една дописка се разбира, че се предлагат книги и вестници на младежта в Пещера и се развива просветна дейност,което предизвиква гневът на поп Стефан /Левант таймс,  бр.12/1874/. През Априлското въстание и Руско-турската война читалището напълно замира. Възстановено е през 1881 г. и има данни за съществуването му  до 1885 г. включително. Председател е Димитър Ангелов, подпредседател Петър Шилев- учител, библиотекар е бил Атанас Матев- учител и касиер Иван Г. Кьосеиванов. С напускане града от председателя читалището на 4 септември 1885 г., дейността замира окончателно.

 

Читалище „Развитие“ /1893-1900/

На 20 юли 1893 г. – Илинден- група пещерски младежи: Иван Ст. Попов, Врето й. Кузмов- адвокат и Кузма С. Кузмов- служащ, читалищната дейност отново се възражда. Определен е членски внос от 1 лв. месечно. Към жителите на Пещера е отправен апел за събиране и даряване на книги и за няколко дни се събират стотина книги. Приемат се на съхранение в старата къща и воденица на Врето Кузмов / дн. Ул. Г. Зафиров“ №11 /и заработва първата читалищна библиотека.За кратко време се премества в дома на Георги Ив. Раков / дн. Ул. „М. Такев“ №70/. И двете места се оказват неудобни за дейността читалище и читалня. Следва преместване на чаршията в стаите над кафенето на Тодар Хр. Семерджиев /дн. дом Бързакови- ул. „Д. Горов“ № 18/, където остава най-дълго, за да се премести над Кьосеивановия дюкян /дн. фонтан на пл. „България“до изграждане сградата на читалището през 1904 г. На общо събрание на 15 август 1894г.  се приема името „Развитие“. Бързо става център на културния живот в града и средище на интелигенцията. За първи почетен член на читалището е обявен пенсионер- учителя Михаил П. Куманов, починал внезапно през октомври 1898 г. и завещал 850 златни лева.

 

Читалище „Развитие“ / 1901-1918/

На 8 януари 1901 г. Общинският съвет с кмет Стоян Ив. Чешмеджиев /1869-1940/ определя терен за изграждане на читалищна сграда на мястото на Цикаловата воденица, ковачницата на братя Захови, гостилницата на Тодор Кочев и касапницата на Щерю Мулетаров до моста. По бюджета на Общината за 1902 г. се предвиждат 1 400 лева субсидия за строеж и 600 лв. за изплащане на отчуждените имоти. В пещера се открива подписка за събиране на средства. Списъкът на 106 дарители е запазен, в който са записани 2 986 златни лева начело с хаджи димитър Ив. Пасарев, Иван Г. Кьосеиванов, Михаил Такев, Петър Благоев, Христо Ив. Тупчев и др. Табашкото съсловие дарява 100 жълтици /2 000 лв./. Строителството е общоградско дело. Включват се десетки пещерски граждани. Изграждането на читалищната сграда се възлага на майстор-дюлгерин Георги Ат. Катин / 1849-1919/ и неговата тайфа. Строежът започва през 1903 г. и приключва през есента на 1904 г. Пещерци първи в Пловдивски окръг построяват собствена читалищна сграда със зала и сцена. Втори са по броя на книгите в библиотеката и назначен библиотекар.На 17 юни 1911 г. придошлите води на Стара река отнасят 1/3 от сградата. Пещерската община и гражданството без никаква държавна помощ възстановяват със собствени сили и средства сградата до есента на 1911 г.  По време на Първата световна война / 1915-1918/ радославистките управници превръщат сградата в околийски военен склад. Назначен е караул, ползва се за нощуване на пътуващи войници.  През 1918 г. сградата е в окаяно състояние, инвентара отмъкнат или унищожен, имуществото- съсипано.

 

Читалище „Развитие“ /1919-1934/

Първа грижа е възстановяването на сградата от кощунствата на радославистите. По проект на градския техник Рашко М. Сугарев / 1878-1962/  се изгражда балкон в салона, за да се увеличат местата. Извършва се пълен основен ремонт със собствен труд на занаятчии и младежи и средства от търговци и граждани. Трудно и бавно дейността на читалището се възстановява. Христо К. Наплатаров / 1897-1989/ се заема с читалищната библиотека. Читалищната сцена става фокус на културата на пещерци. Отчита се небивал театрален кипеж. На 15 септември 1923 г. се създава читалищен оркестър-истинска придобивка за града. На 23 март 1923 г. сградата е една ат първите в града електрифицирани обществени сгради. Това дава възможност да бъде открито читалищно кино през април същата година. Липсата на филмови продукции принуждава киното да хлопне врати през 1933 г. Читалището е редовен член на Читалищния съюз, основан през 1910 г. и възстановява дейността си през 920 г. на 4-ти редовен конгрес. Васильовден е патронен празник на читалището и се чества от всички членове и семействата им. Преустановява да се отбелязва в трудните години 1941-1944. Ръководството се осъществява от настоятелство, избрано от Общо събрание на членовете, чиито брой се движи от 140 до 70 души.Председател на читалището до 1920 г. е Христо Г. Пунев /1879-1968/, изселил се в София. На негово място до 1932 г. е избран Благой К. пунев /1876-1954/, а след това председател е Кузма С. Кузмов /1870-1949/.

 

Читалище „Развитие“ / 1935-1944/

Продължава да бъде неоспорим център и стожер на културата в Пещера. Дейността показва известен спад в сравнение с периода 1918-1934 г. Броят на читалищните дейци се движи от 120 до 160 души. Дейността се изразява чрез читалищната библиотека, читалищната сцена, оркестър, кино и трибуна. Кузма С. Кузмов /1870-1949/ е несменяем председател от 1932 до 1944 година. Всеотдайно предан на читалищното дело и изключително честен човек, той е постоянно в читалището, грижи се за всичко, занимава се с разни дейности напълно безплатно.

 

 

Читалище „ Развитие“ / 1944-1948/

Периодът е връх в културно-просветната му дейност и в неговото благосъстояние. Първото Общо събрание след 9 септември 1944 г., избира временно ръководство с председател Христо К. Наплатаров/1897-1989/ и секретар Цвятко Георгиев / 1907-1974/. Редовно събрание се свиква на 8 ноември 1944 г. и за председател е избран Петко Ив. Дялкинов / 882-1967/. Общото събрание през 1946 г. избира настоятелство с председател Димитър Г. Калинов / род.1910/. Калинов е делегат на Втория конгрес на Върховния читалищен съюз на 10 ноември 1946 г. Читалището има 166 члена, от които 25 жени, през 1945 г.-280 члена. На 15 декември 1946 г. тържествено се чества 53 годишнината на читалище „Развитие“. През следващата година те стават 505. През 1948 г. членската маса е нараснала на 629.

 

Читалище „Развитие“ / 1949-1952/

Само по традиция продължава да е културен център в Пещера. Неговият упадък започва. Причините за това са много. Подменя се дълбоко народният дух, ново начало с нареждания, подмяна на изборното начало с назначения. Дейността му започва да се децентрализира, като се създават библиотека, танцови, хорови, театрални колективи, оркестри по предприятия и учреждения.Липсата на финансови средства след преминаване на читалищното кино към ДП „Българска кинематография“ на 19 февруари 1952 г.Всички читалищни деятели и самодейци работят безплатно. През м. април 1952 г. читалището се преименува „Виктор Юго“ по случай 150-годишнината от рождението му. Председател на читалищното настоятелство е Димитър Г. Калинов роден през 1910 г.

 

Читалище „Виктор Юго“ /1952-1958/

По повод 150- годишнината от рождението на големия френски писател Виктор Юго /1802-885/, ЮНЕСКО определя годината като година на Виктор Юго, и Националният комитет за защита на мира в България предлага да се ознаменува годишнината и да се наименува читалището в Пещера на името на Виктор Юго.

През месец април 1952 година  на тържествено събрание, на което присъства  акад. Георги Наджаков / 1896-1981/, предс. На НКЗМ, Никола Кондарев- предс. На Съюза на народните читалища, представител на френското посолство, културни дейци, председателят на читалището Димитър Калинов / род.1910/, изнася доклад за дейността на културната институция, артистката Маргарита Дупаринова /род.1921/ предава протеста на В. Юго пред френския парламент в защина на българския народ се обявява новото име на читалището.През тази година то е имало 915 члена, от тях 381 жени. Имало читалищна библиотека, сцена оркестър, хор, оперетатрибуна, естрада и литературен кръжок. След Димитър Калинов до 1953 г. председател е Темистокъл Кузмов /1881-1971/, до 1955 г.- Иван Карнобатлов / 1892-1975/, Коста Терзиев /1995/, след него Цвятко Георгиев /1907-1974/.

През 1957 г. Съюзът на българските читалища е ликвидиран. Те преминават по места към Отечествения фронт, като запазват своята самостоятелност и членски състав.

 

Читалище „Виктор Юго“ /1959-1981/

Престава да бъде културен център на града. Като причина маже да се посачи ликвидирането на възрожденската традиция на българското читалище: демократичност, самостоятелност, безкористно участие и др. Уживление се отбелязва по време на отбелязването на 90-годишнината и 100-годишнината от основаването на читалището. Честването на 90-годишнината е  ознаменувана с редица театрални, музикални и литературни мероприятия и завършва с тържествена вечер на 23 ноември 1963 година. Читалището е наградено с орден „Кирил и Методий“ І степен, получено е писмо от Тодор Живков- първи секретар на ЦК на БКП и министър-председател. Още по-тържествено се отбелязва 100-годишнината. Програмата започва да се изпълнява на 9 март 1973  г. и завършва с тържествена сесия на ГНС на 22 май с.г. Читалището е наградено с орден „Червено знаме на труда“. Това честване остава като последна организирана читалищна проява в Пещера.Броят на членовете през 1960г. е 1 084 души, в 1980 г. – 3 425 души. В навечерието на 1959г.  ГНС дава на читалището един автобус „за нуждите на самодейните колективи“. През м. април 1960г. читалището организира първия маскен бал в Пещера. Това е последния бал с маски за възрастни в града.

 

Читалище „Виктор Юго“  /1982-1991/

Председател е Атанас Кръстев.На 15 ноември 1983 се празнува тържествено 110- годишнината на читалището. Годишно отчетно-изборно събрание на 26 декември 1983 г. избира ново ръководство с председател Фаня Иванова и секретар Даница Митова. През 1985 г. ръководството е с председател Мариана Узунова и секретар Маруся Станева.  На 26 ноември 1985 г. се открива самостоятелен детски отдел към библиотеката с 1 075 тома книги. В 1986 г. библиотеката има 56 022 тома книги,  раздадени са 50 014 тома на 2 638 читатели. През 1985 г. ХЕИ запечатва читалищния салон поради слягане на покрива и падане на мазилка от тавана.На 29 октомври 1990г. започва направата на нов покрив,  който е завършен на 19 март 1991  г.

 

 

Източник : Енциклопедичен речник Пещера

автор : Анастас Б. Пунев