В Пещера : Магнолия цъфна за втори път тази година
[dropcap]П[/dropcap]ещера. Храстът с бели цветове, който вече е цъфтял през пролетта, отново радва своите стопани в града. Белите цветове са радост за окото за наблюдателните минувачи. Магнолиите са едни от най- първо цъфтящите дървена, дават цвят през април. Каква е причината храстът да „наметне“ бялата си одежда не е ясно. Някои смятат , че повторния цъфтеж вещае люта и продължителна зима. Други вещаят изненади за собствениците на растението от вида Magnolia lilieflora.
Източни легенди разказват, древни истории за магнолията.
Настанете се удобно и нека заедно се потопим в древни Япония и Китай:
Някога Кейко, младо, бедно момиче, изкарвало прехраната си с изкусна изработка на хартиени цветя. Докато работела, един ден в стаята и влетял папагал, с обещание да я направи богата, ако го храни, пои и обича. Тя приела. Птицата направила така, че с помощта на капка от своята кръв, Кейко вдъхвала живот на цветята си и те оживявали в разкошен жив цвят, на който никой не можел да устои. Условието на папагала било, девойката да не прекрачва границата и никога да не вдъхва живот на толкова цветя, че да изхаби и последната си капка кръв. Богатствата потекли. Птицата и момичето живеели спокойно и щастливо. Един ден обаче, се случил той – момък, който запленил Кейко дотолкова, че тя приела да стане негова жена. За жалост обаче, освен красив, той бил и много алчен. Карал съпругата си да използва все повече и повече своята дарба. Един ден, минала границата, поставена и от папагала. С последната и капка кръв, тя си отишла и се родила магнолията.
Второ популярно сказание разказва, за нападение на разбойници хунхузи – те атакували мирното население в древен Китай. Избили много хора. Унищожавали реколтата и крадели добитъка. Един ден измислили ново зверство – събрали стоте най-красиви девойки от един град. Завели ги на площада и ги вързали. Започнали безкрайни веселби, а всяка сутрин, убивали по едно момиче. Когато последната девойка издъхвала обаче, тя се помолила на земята, попила кръвта на другарките и близките и – да не позволява да изчезнат завинаги. Пияните хунхузи се събудили след поредния тежък запой. На площада вместо тела, имало красиво дърво, със сто розови пъпки, готови да се отворят и да попият първите слънчеви лъчи. Озверелите разбойници насекли дървото на малки парчета. От всяко парче, докоснало земята обаче, пораснали нови дървета. Всяко – със сто розови пъпки.
Родила се магнолията.