Пловдивското възрожденско семейство Политоглу от Пещера

Кой е собственика на знаковата за Стария Пловдив „Синя къща“?

[dropcap]П[/dropcap]ещера- Пловдив. Мнозина смятат, че славата на Пловдив е предимно антична, че Филипополис е вечното му име. Но по време на Възраждането Пловдив е важен икономически и духовен център. В града живеят много заможни и образовани хора, които пътуват из цяла Европа.  Богатите пловдивски търговци и занаятчии показват благосъстоянието си чрез строежа на красиви, богато орнаментирани къщи, станали емблематични за Стария град. В този период Пловдив окончателно определя и своето бъдеще.

Един от тези богати пловдивчани с пещерски корени е Атанас Политоглу /Политис/, кайто е притежавал имоти в Стария град.

Най-често срещаната информация за „Синята къща“/Къща „Павлити / в Стария Пловдив е, че  е строена около 1849-1850 година и е била собственост на Георги Павлити / Политоглу /  от гр. Пещера.

Други изследователи смятат, че Павлитовата къща е построена от братя Павлитис от Бачково и нейн собственик е Аргир Павлити.

Самата сградата е представител на Ранновъзрожденската жилищна архитектура с ясно изразена характеристика на плановата схема – симетричен тип.  Архитектурата на къщата е забележителна със своите оригинални елементи – полукръгли отвори на прозорците, железни капаци, цялостно издаване на етажите навън, дъгообразен холкел на корниза и богата художествена декорация.

Възрожденска къща „Павлити“ е една от емблематичните постройки в Старинен Пловдив. Сградата е обявена като архитектурно-строителен и художествен паметник на културата и притежава статут на недвижима културна ценност с категория „национално значение“ още през далечната 1949 г.

Все още се водят спорове чия собственост е „Синята къща“ в Стария Пловдив,  Аз  няма да вземам страна в този спор. Целта ми е да дам повече светлина и да разкажа за Пловдивското семейство Политоглу/Политис/ с корени от Пещера и тяхното значимо присъствие във формирането на Възрожденския Пловдив.

Георги Политис /Политоглу/ е потомък от Пещера, чийто пръв известен представител е Зафир чорбаджи. За тях пише Константин Моравенов в своята книга „Паметник на пловдивското християнско население“ /ръкопис от 1868г./ Също бегла, но сигурна информация за пловдивския род Политоглу от Пещера можем да открием в книгата на Андреас Либератос „Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм“ (2020 г.).

Атанас, бащата му се преселва в Пловдив в края на 18 век по незнайни причини, след като се завръща от Истанбул, където успял да се сдобие с документ за притежаваните от родът му железни рудници в Пещера. В Пловдив създава семейство със  Сахтиянджийската  дъщеря – Смарагда, от която има син  Георги и четири дъщери. Едната дъщеря Елена се жени за  Искро   Кесяков,   втората за Евстатий Джирони,  третата за Атанас х. Павлов паничерецът а четвъртата умира млада. Тук ще отбележа, че чичо му, хаджи Анастас бил женен за дъщерята на чифут Стоянов, българка от Пловдив и живеел в Пещера.

Георги наследил прякора на баща си, който получил след завръщането си от Истанбул, но вече погърчен – Политис /Политоглу/. Така го наричали в Пловдив.

Макар, че в архивите на Старинен Пловдив пише, че като цяло родът Политоглу не блести с особени културни или исторически постижения, все пак това е голям заможен пловдивски род, макар и с гръцко самосъзнание. Но както пишат историците до средата на 19 в. всички стари пловдивски родове са изцяло погърчен. Домашен език е бил гръцкия, а представителите му се отричат от българския си произход.

Бих оспорил това твърдение, имайки предвид, че потомък на този род е Спас Зафиров, който през втората половина на 19 век е учител в Пловдивското Епархийско училище. Радетел и борец за българско светско училище и българска църква. Не случайно зет в рода Политоглу става Искро Кесяков, копривщенец, доведен син на големият възрожденски деятел Големи Вълко Чалъков. Искро Кесяков е един от водачите на църковното движение за самостоятелна българска църква.

Ще посоча и един друг факт, който гласи, че при строежа на храм „Св.Димитър“  разположен на Джамбаз тепе изграден в годините от 1830 до 1838 г. средствата били дарени от родолюбиви българи от Перущица, Карлово, Сопот и Пловдив, като най-щедри били ктиторите чорбаджи Вълко Чалъков(Големия), Иван Политоглу и Антон Камизопуло.

Когато в родът има такива ярки фигури на Пловдив от възрожденската епоха, истински народни будители – бележити едновременно с плодоносната си просветна и църковна дейност и с книжовната си дейност, не можеш да кажеш, че този род не блести с особени исторически и културни постижения.

Ясни са и местата в Стария Пловдив, където са били домовете на представителите на рода. Най-старият им и основен дом се е намирал зад сегашният Дом на учените (къща Андрей Георгиади), където днес се намира сградата на Академията за музикално и танцово изкуство. Тази къща обаче е изгоряла твърде отдавна – през 1884 г.

В ръкописа на Константин Моравенов, оригиналът на който се пази в Народна библиотека „Св.св. Кирил и методий” – София. Там на стр. 22 от печатното издание, където се описват къщите на Таксим тепе (западната част на Трихълмието при входа на Стария град) е лист 14 от ръкописа, където четем:…“

27. ( къща на Таксим тепе под №27)

Къщата  на  Георгия  Политоглу  (гудила);  той  я стежява преди 40 годин от семейството си, което я взе за борч от х.   Костадина   поп Димитров – абаджийт,   който  я  бе прикупил  от  някой си  Недя  абаджия – Клисуреца…“

Тази къща е току до храма „Св. Богородица”. Сега там е Домът на учените западно от Академията за музикално и танцово изкуство до храма „Св. Никола”. Това място е доста далеч от сегашната „Синя къща“.

Оскъдни са данните, за да се възстанови оня порядък на сгради и улици, за който става дума в книгата на Моравенов.  Може да се гадае и посочва вероятно, може би, изглежда и т.н., без възможност за категорично мнение. Няма и ориентири, защото през средата на 19 век на Таксим тепе е имало повече от 40 къщи, а сега са само 5. Върху мястото на сегашния Античен театър е имало поне 10-15 сгради (едната половина към Таксим тепе, другата към Джамбаз тепе). Сега със сигурност могат да се локализират по архивни фотографии не повече от 5 – 6.

Счита се, че родът Политис населявал къщата Ритора, срещу Ламартиновата къща до Жълтото училище. Води се на ул. „Ивайло“ №1 (сега там е офисът на Георги Гергов). Там е сложен руският флаг, тъй като Гергов е почетен консул на Русия в Пловдив. Това е най-старата къща в Стария град.

Проследявайки родовите хроники на възрожденския Пловдив пещерска потомствена кръв тече в едни от най-богатите и уважавани пловдивски родове, като – Куюмджиеви, Гюмюшгердан, Чалъкови, Кендинденаглу, Мавриди и др.

Дали „Синята къща“ е на потомствени пещерци не е от особено значение. Факт е обаче, че в изграждането на възрожденски Пловдив, в неговото икономическо, духовно и културно развитие,  значима диря са оставили пещерския род Политоглу.

Автор Димитър Павлов