Честит празник на българския спорт!
Честит празник на българския спорт на всички спортисти, треньори, учители по физическо възпитание и на всички, които са избрали спорта да бъде техния живот!
17 май е обявен за Ден на българския спорт и професионален празник на работещите в сферата на спорта с решение на Министерския съвет от 4 август 2006 година. Това е признание за огромните усилия на хиляди български спортисти, треньори и деятели в областта на спорта, прославяли името на България.
Тази дата е избрана, защото на 17 май 1894 година в България пристигат първите 10 учители по физическо възпитание от Швейцария, които полагат основите на организираното спортно движени в страната ни след Освобождението. През юли 1893 г. просветният министър Георги Живков, при едно от посещенията си в Лозана, е възхитен от видяните умения на швейцарските учители по телесно възпитание (гимнастика). Той отправя молба към кантоналната гимнастическа организация да изпрати около 20 души, добри и опитни преподаватели, за учители по гимнастика в средните училища в България.
На 17 май 1894 г. в България пристигат следните девет швейцарски учители: Даниел Бланшу – роден в град Лозана, за учител в Кюстендил, Алоиз Бюнтер – роден в Енетбюргер, за учител в Търновската мъжка гимназия, Жак Фардел – роден в Нюшател, за учител в Казанлъшкото училище, Шарл Шампо – роден в Ааро, за Софийската мъжка гимназия, Луи Айер – роден в Хомберт, за Ломското училище, Август Векер – роден в Обони, за Пловдивската мъжка гимназия, Жорж де Режибюс – роден в Ивердон, за Варненската мъжка гимназия, Виктор Роберти – роден в Мудон, за Силистренското училище, Емил Кюпфер – роден в Таскрен, за Габровската мъжка гимназия. Десетият учител Шарл Дюванел е пристигнал в България два месеца по-рано, за да преподава в Русенската мъжка гимназия.
Георги Живков, учителят по химия Тодор Йончев и други съмишленици, с помощта на швейцарските преподаватели, изграждат общи идейни позиции и цели за насоките в развитието на телесната култура в България: създаване на съвременно училищно телесно възпитание и силно гражданско гимнастическо движение, за да се даде едно пълноценно здравно, физическо и нравствено възпитание на българската младеж.
Основните цели са: телесно и здравно развитие на личността, нравствено възпитание и изграждане характера на младото поколение, предказармена подготовка на младежта, насърчаване на социалното общуване сред обществените класи на основата на патриотизма, както и духовно и културно възпитание на младежта, приобщаване към европейските ценности и идеи.