Димитър НасковДа си спомним за Щастливеца
[dropcap]Р[/dropcap]адилово. На 11 май през 1897 г. е убит Алеко Константинов – Щастливеца. Убеден идеалист, хуманист и демократ, във всички свои дейности като писател, публицист, юрист, политически деец и планинар Алеко се опитва България да е едно по-добро място и е един от героите на следосвобожденска България. В тези си опити е улучен от неслучаен „случайно“ рикуширал куршум при атентата срещу съпартиеца му Михаил Такев. Така се превръща в една от първите жертви на политическото насилие в България. На погребението му присъстват хиляди хора от цялата страна. Щастливеца умира едва на 34: с планове за академична кариера, специализация във Франция по углавно право, две пиеси, нов роман, околосветско пътешествие и… отказване от цигарите.
По този повод Peshtera prim първа без редакторска намеса публикува спомени на Никола Златинов Зайчев от Радилово.
Документът предостави Елена Рядкова-зам.-кмет на Община Пещера.
СПОМЕНИ…
От Никола Златинов Зайчев- учител пенсионер от с. Радилово, обл. Пазарджик по разкази на баба ми лена Илиева Зайчева относно убийството на писателя Алеко Константинов на 24 май 1897 година.
Между с. Радилово и гр. Пещера е имало непримирима борба за владеене на балкана. Борбата е за местностите „Гушева нива“, „Дъндовица“, “ Боров чучур“, „Вельови ниви“, „Тарален кладенец“, „Мандрището“, „Костена могила“ и др. Всички тези местности са били радиловски, притежавани още от турско владичество.
Нашето село Радилово се е ползвало със специални привилегии. То е охранявало важния и стратегически път минаващ през „Дъндовица“, „Свети Константин“, баташкото поле и Доспат за Беломорието. В селото ни не са имали право да се заселват турци, цигани и други, затова и до днес няма такива в него.
След Освобождението ни от турска власт, голяма час от тези местности са били заграбени от Пещера. Заслуга за това е имал Михаил Такев, който е бил народен представител и личен секретар на цар Фердинанд. Между окръжния прокурор на гр. Пазарджик и Такев е имало лични отношения. Окръжният прокурор е използвал борбата между Радилово и Пещера за балкана, за да организира убийството на Такев.
За 24 май 1 897г. Такев и Алеко Константинов предприемат пътуване до гр. Пещера-родния град на Такев. Окръжният прокурор съобщава на кмета на село Радилово- Петър Минков за това пътуване и обещава на Кмета, че ако организира убийството на Такев, няма да позволи и косъм да падне от убийците и организаторите.
Връщайки се вечерта обратно на 24 май 1897 година Такев и Алеко спират в Радилово. Те влизат в Поповото кафене /намиращо се на мястото на Здравния дом/. В него е свирела гайда и се е играла ръченица. Кмета и приближените му са били в насрещната Гальова кръчма-/Вачкова/. Те са организирали наблюдението на файтона, кой от пътниците от коя страна е седнал във файтона. След това, убийците заминават за местността „Кочагово“, /сега ВЕЦ „Алеко“/ на разстояние около 6 км от Радилово, за да забавят тръгването на Такев и Алеко, кмета ги кани в Гальовата кръчма.
При престоя в кръчмата Такев забелязва раздвижване около файтона и кръчмата. Тръгвайки Такев сяда на мястото на Алеко / по правило официалните хора не си сменят местата/. Убийците Милош Топалов и Петър Салепов /Бакалов/ причакват файтона на шест /6/ километра от Радилово. Милош Топалов, хваща коня на файтона, а Петър Салепов стреля от упор в Алеко мислейки, че това е Такев.
Така Алеко е убит по погрешка, ставайки жертва на тогавашните политически борби. Куршумът пронизва сърцето на Алеко и той почива на място. Бягайки след убийството Петър Салепов си изпуска пушката/кримката- и затова на радиловци им казват кримкаджии/. Той извиква : “ Бай Милоше почакай да си намеря пушката.“
Такев запомнил името Милош. Следствените органи търсят убиеца с името Милош в околните села. Оказва се, че такива има в Дебръщица- дете на 3 години, и в Капитан Димитриево- старец на осемдесет /80/ години. Те не могат да бъдат убийците. Оказва се в Радилово човек на около 25-години с име Милош. Това е бил един от убийците на Алеко, а именно Милош Топалов.
Така били разкрити убийците на Алеко Константинов. Така вместо Такев е убит Алеко.
Кмета и преките убийци са били осъдени. Петър Минков / кмета/ и Милош Топалов са били осъдени на смърт, а Петър Салепов- като малолетен не е имал и 16 /шестнадесет/ години. е осъден на 15 години затвор. Същият живя до 1952 година.
Всичко това ми е разказано от моята баба Елена, която тогава е била на около 20 / двадесет/ годишна възраст. Чичо й Ангел Мадин, става кмет след арестуването на Петър Минков. При разследването са идвали следователи у тях /у Кмета Ангел Мадин/ и баба е слушала коментарите, а Милош Попов е бил техен съсед.
Когато пиша тези редове съм на 78-години и са изминали 18-години от пенсионирането ми като учител по история и френски език.
5. 10. 2008г.
с. Радилово
подпис…… / не се чете /
Паметникът на АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ е изваян през 1967 г. от скулптора Александър Занков, възпитаник на Римската академия за изящни изкуства. Скулптурата е поставена на лобното място на писателя край с. Радилово, Пазарджишко, където на 11 май 1897 с. се развива кървавата драма.
Алеко е погребан в Централните софийски гробища. Окървавените му дрехи се пазят в родната му къща в Свищов, която става музей още в 1926 г., а в местността „Бряста“, на мястото, където е убит, има паметник, на който пише: Пътниче, предай на грядущето поколение, че тук падна убит от наемни убийци поетът-писател Алеко Константинов на 11 май 1897 г.
Епитафията е съчинена от спасилия се по чудо Михаил Такев. На погребението му присъстват хиляди хора от цялата страна.
Щастливеца умира едва на 34: с планове за академична кариера, специализация във Франция по углавно право, две пиеси, нов роман, околосветско пътешествие и… отказване от цигарите.
Традиционно на 11 май Елена Рядкова и Марена Вачкова посещават лобното място на което спира да бие сърцето на Щастливеца, за да поднесат цвете и да сведат чело пред паметта му.
