Христо Джинев от Пещера – „Почетен пчелар на България“

Христо Джинев не престава да работи и днес със своите пчелни семейства

[dropcap]П[/dropcap]ещера. Пчеларството е изкуство, трябва да ти се отдава!

Споделя Христо Джинев от Пещера

Началото е около далечната 1945

Веднага след войнишката служба, мечтата на Христо Джинев се осъществява – така мечтания кошер с пчели става неговият подарък. Баща му го купува от съсед и така започва пчеларското битие на вече 95 годишния пчелар.

Винаги съм мечтал да имам пчели!

А когато много желаеш нещо, то става реалност. Към придобития кошер се добавят две-три тръвни от близкото село К. Дмитриево, после още нови Дадан-Блатови 12 рамкови кошери. И така полека–лека до 20, после 30 пчелни семейства. Трябва да се отбележи, че всичките кошери са правени от бай Христо с примитивните инструменти от ония времена. Пчелите обаче са били далеч по-жизнени и „дащни“. С течение на времето Христо Джинев става един от известните пчелари в Пещера – с добри резултати в добивите и уважаван учител за отглеждането на пчелите.

Професионалното израстване

В годините на ТКЗС нему поверяват и 70 кооперативни пчелни семейства, които отглежда заедно със своите. Добива освен пчелен мед и восък, прашец, даже пчелно млечице. Годините са трудни и малко литература за пчеларството има, но Христо Джинев проучва, преглежда, чете и запомня всичко, което има отношение с пчелите. В онези години има пчеларско училище в близкото Брацигово и заедно с колегите си оттам, въвежда нови технологии за добив на „вълшебното“ пчелно млечице и прополис.

Добри години за българското пчеларство!

Години по-късно и до днес

Макар и неособено крупен пчелар (по съвременните изисквания), има своите лични постижения, с които се гордее днес:

– от пчелина си в планината, с около 25-30 кошера, всяка година вади до 500 кг дъхав планински пчелен мед;

– държи цената на собствения мед да не пада под 10 лв/кг;

– не храни с изкуствени кърмови маси, особено в началото на зимата;

– чистият негов мед може да се сравнява с най-добрите „Био“ медове“.

„Кошер не ми е умирал“ с гордост казва бай Христо, това е защото знам всяко семейство, познавам пчелите си. Днес на терасата на неговата къща има оставен един кошер с пчели, за да може всеки ден да им се радва и да ги напътства. Добре е днешните пчелари да знаят, че от този кошер на балкончето почти всяка година семейството на Христо Джинев вади по 1-2 магазина с мед, макар и в градски условия. Иначе кошерите са настанени около пещерата „Снежанка“ и там пролетта настъпва малко по-късно. Пашата не е особено изобилна.

Грамотата за „Почетен пчелар на България“ Христо Джинев е заслужил отдавна, известен е сред съгражданите си и пчеларската гилдия в града. Най-важното, което той посочва и което трябва всеки пчелар да прави е

Да се учи непрекъснато, да чете и добива знания!

Пчеларската раздумка няма край, навън притъмнява и на изпроводяк Христо Джинев нарежда – „Да дойдете към лятото, че да видим и пчелите горе в планината, да оцените колко хубаво място имат те и затова правят този чуден български планински мед“.

Досами малкото балконче, направо върху керемидите е оставен пълен кошер с пчели, а те и днес – при 8-9 градуса носят прашец.

 

Източник :  „Пчела и кошер“