19 октомври 2021
Peshteraprim – заедно водим с истинска добавена стойност - не стойност на намерениятаЗА НАС

Нови награди и отличия за Николина Барбутева
Снимка : личен архив Николина Барбутева

nikolina barbuteva

Пещера. В навечерието на коледните празници пещерската авторка Николина Барбутева бе отличена в конкурса „Моята Коледа“, организиран от НЧ „Васил Левски – 1861 г.“ – гр. Карлово. Тя се включи в категорията есе. Нейната творба бе сред отличените, които впечатлиха журито с позитивизъм и светлина за предстощите празници.

Освен с това отличие, тя може да се похвали и с трето място в конкурса за есе „Съвременните будители – надежди и разочарования“, организиран от НЧ „Отец Паисий – 1893“ – гр. Велинград. В творбата си Николина представя своята гледна точка по тази доста двуполюсна тема за нашето общество днес.

Редакцията ни споделя със своите читатели и двете есета на авторката:

 

Моята Коледа

Рожденство заедно с Великден са най-светлите празници в нашия празничен календар. Свързваме ги с усмивки, отрупана трапеза и семейно щастие. Особено на Рожество и малки, и големи очакват с нетърпение подаръците или приготвят със страст подарък за някой свой близък. Няма как да скрием вълнението и емоциите си в такива дни. Особено и с приближаването на края на календарната година, се отдаваме и на равносметки и планове за следващата година – какво сме постигнали през тази и какво ни предстои през следващата. Този цикъл е толкова ясен и очакван за всички ни. Той е и напълно естествен. Така трябва да бъде.

Вярвам също, че съвремените общества позабравиха истинския дух на Рождество и истинският смисъл на празника. Може би наричайки го повече с комерсиалното название Коледа, а не Рождество, пропускаме неговия истински смисъл. 25 декември е денят, в който отбелязваме раждането на нашия Спасител. Той трябва да бъде центърът на този празник, защото чрез отбелязването на рождението Му ние си припомняме мисията на нашия Бог. Една традиция, която никога не е била забравяна от нашите баби и дядовци, тъй като те са познавали и почитали истинския смисъл на празника и са ни учили да го съхраняваме като част от нашата християнска същност.

Пожелавам си това Рождество Христово, както и всяко следващо да бъде изцяло ориентирано към мисълта за раждането на нашия Спасител Исус Христос, Чието раждане завинаги променя хода на човешката история. На този или в друг ден винаги можем да получим скъпоценни подаръци, за които сме мечтали или които са ни от скъпи за нас хора, но има един подарък, Който е непреходен и заради Който всички ние празнуваме Коледа. Онова раждане, което ознаменува благата вест, че за всеки под небето има спасение. Оковите на греха започнаха да се пропукват в мига, в който се роди нашият Спасител. Чудото на надеждата се даде на всички, за да придобием вечния живот в небесата.

Рождество означава надежда, нов живот, ново начало за теб, за мен, за света. Денят, в който си припомняме да бъдем по-добри, да простим, да забравим лошото, да обичаме, да не се оставяме на болката и тъгата да ни победят. Момент, в който искаме да даваме. Време, което да посветим на себе си и близките ни. Да усетим топлината на дома си и да благодарим, че го имаме. Да благодарим за семействата ни, които са до нас и за хората, които са наши приятели. Човек не може да израства без подкрепата на най-важните му хора и без да има с кого да сподели щастливите или трудните моменти, защото нашите близки са хората, които ни подкрепят в житейските трудности.

Но каква желая да бъде моята Коледа? Представям си я уютна, спокойна, пълна с любов и нежност с красиви рождествени песни, които да звучат в дома ми и да хвалят разждането на Спасителя. Празник, на който да усетя радостта и светлината на новото начало. Да получа любов от тези, от които имам най-много нужда. Надвам се точно на тази Коледа да срещна повече хора с топлина в сърцата, които са дали и получили много обич. Сърца, които са простили на тези, които се нуждаят от тяхната прошка. Ден, в който аз съм победила своите вътрешни демони и съм дала път на по-доброто у мен. Път на вярата в доброто. И вярвам, че ще е така, защото на Коледа стават чудеса.

 

 

Съвременни будители – надежди и разочарования

Да бъдеш будител никога не е било лесна задача. В това призвание хулите като че ли са повече от благодарностите, ако изобщо някой будител разчита на благодарността. Всеки труд ползу роду си остава неоценен, а понякога и обруган. Може би в будителите обществото винаги е имало съмнения по отношение на тяхната работа – на качеството и стойността й, защото резултатите от нея не идват бързо. Те се отразяват на поколенията. И е голяма тежестта на будителя дали си е свършил отговорно работата към тези след нас. Никой не би искал да чуе за своя труд лоша дума или трудът му да остане неразбран, но службата към народа крие и опасност от непризнание.

Ако срявняваме будителите от Възраждането и днес, ще открием разлики, които се дължат на различната историческа епоха. Но духа да служиш на обществото по един или друг начин, вярвам че е непреходен. Променят се начините, средствата, други са хората и обстоятелствата, но радостта да служиш за добра кауза си остава непреходна. Надявам се, че думата „будител“ събужда еднакви асоциации както в миналото, така и сега. Това е човекът, на когото поверяваш своето дете, за да го дари със знания. Това е човекът, който ще спомогне за поредното културно мероприятие в твоя град. Това ще е човекът, който ще напише книга и ще остави следа с творчеството си. Това е човекът, който ще създаде картина, за да остави естетическа наслада в наблюдаващите я.

Но все пак трябва да се обърне взор към съвременните будители. Съмненията в тях като че ли са повече от доверието и особено що се отнася до учителите. Упреците към тях са толкова много и идващи отвсякъде. Все по-малко хора се отдават на тази работа. Нещата тук не опират до заплащането, а до отношението, което не е на онова ниво, на което би трябвало да бъде и на което е било в близкото минало. Да, времената се менят, но защо непременно и нравите или поне някои от тях също да се сменят? Всеки труд е свещен и заслужава уважение, особено трудът към нашите деца. В миналото родителите са давали мило и драго децата им да посещават училище, да учат и да се представят достойно там, защото са знаели колко усилия им е коствало да изпратят детето си на училище. А днес това изпращане на училище в повечето случаи е сведено до събитие, което трябва да ознаменуваме със снимки в социалните мрежи.

Разбира се, ако трябва да говорим честно по темата, трябва да споменем, че в нашата съвременна образователна система има и доста неквалифицирани кадри, които са влезли и излезли от университетите неподготвени. При една такава ситуация е ясно защо някои родители ще имат съмнения в учителската професия. Тя девалвира заради някои от колегите. Към същото ще добавя и колегите от по-старото поколение, което не иска да промени подходите си на работа с децата. Учителската професия трябва да бъде гъвкава, особено сега, когато в нейния център е поставен само ученикът. Ако някой не може да се приспособи, е редно да се оттегли. Защото вярвам, че на негово място ще дойде човек, зареден с воля и желание за работа.

Ако обърнем внимание и на младите колеги, които заемат с желание и ентусиазъм длъжността учител, но останат разочаровани от системата, виждаме, че рискуваме да загубим едни истински съвременни будители, които ще работят с кауза. Млад човек, зареден с много надежди и пречупен от разочарованието. Системата не е лека. Има много пробойни, които биха могли да се запълнят, но защо ли си мисля, че има хора, които предпочитат образователната ни система да затъва и да произвежда невежи. Неуката маса винаги се управлява лесно. На нея й стигат хляб и зрелища, за да е доволна. Духовната храна нито я привлича, нито може да я задоволи.

Може би на образователната ни система й трябват нови будители. Хора с иновативно мислене, чиито идеи няма да бъдат спрени. Хора, които да бъдат на възлови позиции и в крак с новото време, които са гласа на младите. И съм сигурна, че ги има. Аз самата работя с такива хора. Но е доста трудно те да си пробият път до възловите позиции, които заслужават да заемат. Не че е невъзможно, но е трудно. В България често се сблъскваме с реалността, която е, че по-лесно се заема пост, когато си човек на Човека и имаш стабилна опора, отколкото когато разчиташ само на лични качества. А в случая трябва да се вслушаме в гласа на децата и какво искат те. Ще се учудят ли някои от властимащите, че в една система, ориентирана към децата, трябва да се вземе под внимание тяхното мнение, а не нечий користни цели.

Децата имат нужда от примери. От хора, които да им покажат пътя не с думи, а с дела. От някой, който да ги научи на критично мислене и да ги остави сами да правят изборите в живота си. Да ги научи, че дори и грешките понякога могат да бъдат нещо положително. Че има ситуации, в които грешен отговор няма. Учител, който да възпитава със строга любов. Вярвам, че точно строгите, но загрижени учители, са тези, които оставят трайна следа с добро в спомените на учениците. Трудно е в днешно време да ориентираш младите към ценностите, които не получават вкъщи, но всеки опит си заслужава. Не можеш да спасиш всички от блатото, но който успееш да измъкнеш оттам, пак е голям успех и знаеш, че всяко усилие си е заслужавало трудностите. Да, днешните младежи са опърничави, бунтари, следват лоши примери, но същевременно са много заблудени и неориентирани.

Съвременният будител може и трябва да взема идеи от западното образование. Да, то е либерално в много отношения, а ние сме консервативно общество, но има добри неща и те могат да бъдат взаимствани оттам. Младите ни педагози владеят чужди езици, пътували са в чужбина, имат поглед върх нещата. Не трябва да се затваряме в плен на стигми. Образователните технологии са един от белезите на новото време и важна част за всеки съвременен будител в класната стая. Зная, че използването на технологии не е вече terra incognita, но смятам, че повече учители могат и трябва да ги използват в часовете си, особено предвид онлайн обучението. То изложи на голямо изпитание компютърните умения на днешните учители и смятам, че е важно сито, което да пресее работещите от амортизираните кадри в системата, защото сигурно след компютрите ще дойде някоя следваща новост, към която трябва да сме адаптивни.

Не може да бъде пропуснато споменаването на онлайн обучението. И при него имаше и има надежди и разочарования. Наложи се неочаквано с гръм и трясък и никой не беше подготвен на първо място психически за него. Говореше се как образованието ще придобива все по-дистанционен характер, но той стана масов. Съвременният будител очевидно трябва да бъде будител в оналaйн среда от разстояние. Може би звучи някак взаимноизключващо се, но пак се връщаме на споменатата гъвкавост. За да оцелееш в една система, трявба да си гъвкав и адаптивен. Трябва да познаваш интересите на децата и силните им страни. Новите технологии за тях са като да плуват в свои води. Харесват им. Чрез тях те имат възможност да бъдат също водеща част в образователния процес и за тях това да е процес, който да бъда наистина двупосочен.

Това онлайн обучение повдига и някои въпроси, свързани с всеобщи притеснения. Дали ще бъдат качествено подготвени учениците ни? Един истински будител ще бъда светлина за учениците си независимо дали е в реалната класна стая или във виртуална. Пак може да свети със светлината на своето будителство и да запалва души. И в реална и във виртуална среда родителите изпитват очаквания, както и децата. Работата не се променя, както и отговорността. Просто средата се променя. Очакванията са големи и един учител не може да остави разочарование в детските очи. Смятам, че когато си решил да се отдаваш на тази професия си го направил осъзнато. Всеки ден заставаш с план пред своите ученици, който да гарантира техния успех. И да знаеш, че всяко дете е различно. Причините за неговото поведение могат да бъдат разнообразни, но екип от грижовни педагози може да направи чудеса, там където те не са очаквани.

Искам да бъдем общество, в което да се съхрани и поощри духът на онези ценности от Възраждането, които са ни съхранили и спасили във времето и които са непогрешими по своята ефективност. Когато оценяваме достойно духовния труд, учим и нашите деца на духовност. Учим ги да бъдат целеустремени към бъдещето с добро. Ето това е моята надежда и вярвам в нея, колкото и идиалистично да изглежда. Не вярвам да е леко, не вярвам да няма разочарования, но вярвам, че все още имаме истински съвременни будители. Всяко време има своите герои. А когато времето е тежко и предизвикателно, героите в такова време са дори още по-калени. Мога само да се надявам да се наредя сред тези герои с работата си и усърдието си, които да оставят положителната следа, които да са успешни заради успеха на децата.

Както и да се развият нещата в сферата на образованието, вярвам ще има хора, които да ценят работата ни. В българското училище смятам, че до учителите активно трябва да бъдат и родителите. Родителите също могат да бъдат будители в съвременното училище. Образование без възпитание не се получава. Уважението към тези, които ти дават знание се основава до голяма степен на това какво е отношението на семейството към учителите. Ако то е положително и детето ще разпознава учителите си като хора, на които дължи много. Ще разпознава истински отдадените учители. Тези, които преподават със сила, авторитет, чиито усилия може да не се възнаграждват винаги, но те не спират да се трудят. Ето това е примерът за будителство. Само така може да се върне престижът на учителската професия. Това е една от професиите, която никога няма да замре и ще оцелява независимо от времето. Без учители не може.

Съвременният будител трябва да носи чертите и на възрожденския. Онези учители станаха еталони за думата „учител“. Те дадоха примера, поставиха началото в онова мрачно време на робство. Показаха, че първо получаваш духовна свобода, а след това и политическа. Ние живеем в свободно време и това е голямо преимущество за нас като будители. Но опасности за нашите деца има и сега. Робстовото има различни прояви. Мракът днес е различен от този през XIX в., но достатъчно плашещ. А будителят е онази светлина, която може да е спасителният пояс за новото поколение. Надежди и разочарования винаги ще има, но нека надеждите са повече. Нека се опираме на вярата, че обществото ни ще създава нови будители, които да оставят своя светъл пример в историята, както възрожденските будители някога. Можем да го направим!

 

 


За нас

www.peshteraprime.com е уеб–базирана система, предназначена за публикуване на новинарски материали, PR материали, интервюта, репортажи, прессъобщения, реклама и др. Достъпът до този сайт е изцяло безплатен.


mitkoivon@abv.bg

0895 509 089, 0897 444 651


Сайтът ни използва бисквитки, за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този го, Вие се съгласявате с Общите ни условия