Забравеният паметник

Пещера. В Пещера има един паметник, на който сме обърнали гръб. Всеки от нас е минавал много пъти край него, но никой не му поднася цветя. Край него няма организирани чествания, няма речи… За сметка на това има бурени и запустение. Някой е отчупил парче от него, пукнатина е пропълзяла – но не мраморът е прекършен, нашата признателност, паметта ни, връзката ни с миналото – те са пречупени… Да, паметник е  това, но на какво? На героичното минало? Или на забравата?

Това е паметникът, поставен на лобното място на избитите участници в Априлското въстание. Намира се на по-малко от 50 метра от табелата на града – на разклона за Пазарджик и Пловдив. В него няма нищо помпозно – малък постамент със символа на революционерите – кама и пистолет, над него – 12 имена, започнали вече да се  заличават. Сред тях няма пещерски – тук са екзекутирани патриоти от Радилово и Брацигово. Дали пък поради това не го забелязваме – за да се снишим, когато става въпрос за априлския подвиг на брациговци, батачани, радиловци? Или пък защото паметникът е в „чужда“ земя – в частна собственост, и вече не е наша грижа?

Но ако ние се правим, че не забелязваме паметника, той не ни е обърнал гръб. Напротив! Обърнат е той с лице към Пещера и вижда той как градът настъпва към него, как частна собственост го обгръща, а-хаааа да го погълне … Вижда той всеки, който напуска родното място – било към други градове, било към чужбина. Вижда той и мъката ни, и радостта ни, вижда как си тръгваме, как се завръщаме…

Никой не се отбива при него, но няма как той да бъде самотен – защото пази спомена за една величава епоха, защото се крепи на духа на истински патриоти.

Ако има самота, тя е в ежедневието ни, в желанието да избягаме от миналото, в чувството ни за самодостатъчност…

За да възродят връзката ни с миналото, за да запазят спомена за чистия патриотизъм на априлци, СУ „Св. Кл. Охридски“ и Община Пещера подемат начинание за облагородяване на паметника и на околното пространството. Училището ще поеме шефство над него, ще потърси потомците на избитите въстаници, а Общината ще се заеме с техническите и строителните въпроси.

На срещата между кмета на общината г-н Младенов, председателя на Общинския съвет г-н Пенев и учители от Гимназията се оказа, че трите институции, независимо една от друга, мислят в една посока. Г-н Младенов и г-н Пенев лично са проучили проблемите около паметника, които не са само в занемарения му вид.

Той е собственост на Община Брацигово и задължително трябва да се потърси съгласието ѝ за каквито и да било действия с него. По-страшното е, че не е узаконен като паметник, че се намира в частен терен и собственикът може да прави с него каквото си иска.

Най-доброто решение е да бъде преместен на друго място, с което да са съгласни и брациговци, и радиловци. За съжаление наблизо няма общински терен, който да го приюти. Преместването ще изисква както средства, така и активиране на сериозен обществен ресурс.

Всъщност началото за спасяването на паметника е дадено. Щом като гражданите и институциите действат в една посока, ще се намери решение и на най-сериозния проблем.

Така инициативата на СУ „Св. Кл. Охридски“ не само ще даде нов живот на паметника, но и ще покаже, че гражданската активност на обикновения пещерец стои в основата на всяко добро дело за града ни.

 

Валентин Стоянов