„Осъдени души“ – христоматия за съвременните кинаджии

Навършиха се 45 години от премиерата на филма „Осъдени души“ на режисьора Въло Радев. Само за две години от излизането си на екран филмираният роман е гледан от над 3 милиона зрители, което за мащабите на България от онези години, пък и сега, е безспорен успех. Авторът на музиката е Митко Щерев.

Това е шестият и предпоследен режисьорски филм на Въло Радев. Още през първата седмица лентата по романа на Димитър Димов събира 175 000 зрители.

Месец след премиерата на „Осъдени души“ – през ноември 1975-а, Центърът за социологически проучвания провежда анкета в столичните киносалони „Сердика“ и „Славейков“. Раздадени са 2500 анкетни карти. Като достойнства на филма 47% от хората посочват музиката, а други 42% одобряват добре пресъздадената атмосфера на времето.

Редица зрители обаче са несъгласни с избора на чуждестранни артисти за главните роли.

Теорията на Въло Радев обаче е, че когато има роля на чужденец в сценария, той трябва да избере чужди актьори, за да може публиката да повярва истински на образа, а не да вижда в него познат български актьор:

В ролята на отец Ередия влиза полякът Ян Енглерт, а в тази на Фани Хорн – унгарката Едит Сaлай. Ян Енглерт е озвучен на български от Коста Цонев, а Едит Салай – от Виолета Донева.

Хора от екипа на Въло Радев обичат да разказват за началото на работата си в „Осъдени души“. Още в първия ден от снимките режисьорът донесъл скъп испански коняк и почерпил всички, за да предразположи колегите си и да ги пренесе в атмосферата на тази страна.

Преди 5 години в „Лачените обувки на българското кино“ – телевизионен формат на БНТ, Филип Андреев направи филм за филма „Осъдени души“. В документалната лента Въло Радев казва:

„Филмът – като казваме приказка, той наистина е приказка. Тя трябва да бъде разказана умно, трябва да бъде разказана дълбоко, трябва да бъде разказана с чувство, но това е приказка“.

„Въло много обичаше актьорите, ако актьорите плачеха, и той плачеше с тях , ако те стреляха, и той стреляше, което беше много страшно за мен, защото седеше до камерата…“, разказа операторът Христо Тотев.

През март миналата година Ян Енглерт, който в последните 15 години е артистичен директор на Народния театър във Варшава, беше удостоен с титлата Доктор хонорис кауза на НАТФИЗ. По време на церемонията сподели, че за неговите 100 филма в Полша няма награда, а тази, която получи в България, за него е чест:

„Вероятно Въло Радев е намерил нещо в този невисок човек, който няма тези искрящи очи. За щастие филмът „Осъдени души“ беше преведен на полски, но като „Обречени души“. За мен има нещо вълнуващо и сега съвсем сериозно и честно ще кажа, че когато някой от друга култура погали твоето самочувствие, тогава наистина е много хубаво. Аз се радвам, че имам своето място във вашата страна – в България“.

През март тази година проф. Людмил Христов от Нов българки университет подреди в изложба уникални и непоказвани досега архивни фотографии, които е правил през лятото на 1974-та година, когато е сниман филмът „Осъдени души“.

„Въло Радев е един изключителен кинаджия – тогава никой не снимаше по тоя начин – интересни близки кадри, страхотно осветление, променливи хоризонти – христоматия за съвременните кинаджии“, каза проф. Христов.

А след показването на „Осъдени души“ в Испания местните критици започват спорове къде точно на Иберийския полуостров е заснета лентата.

Но кадри от Испания няма – снимачната площадка е край село Слънчево, а мястото е избрано от художника на филма Константин Джидров.

Митко Щерев

Година след създаването на „Осъдени души“ композиторът Митко Щерев, който пише великолепната филмова музика, казва, че е изненадан, че Въло Радев го кани да работят заедно.

„Осъдени души е третият ми филм, за който правех музика. Въло беше изгледал преди това филма „Сладко и горчиво“, който бях направил с Иля Велчев, и тогава той ме е харесал“, разказа в „Хоризонт до обед“ Митко Щерев.