2-ри ЮЛИ – Полагане на чудотворната дреха на Пресвета Богородица във Влахерна

На 2 юли православната църква отбелязва полагането на честната дреха на Пресвета Богородица във Влахерна.
По времето на византийския император Лъв Велики (457-474 г.) в Цариград живели двамата братя Галвий и Кандид. С разрешение на василевса те тръгнали към Палестина, за да се поклонят на светите места. Отишли и в Назарет, за да видят къщата, в която Дева Мария получила архангелското благовестие, че ще стане майка на Спасителя Христос.
Пред дома на една благочестива еврейка те видели да се трупат много болни хора и поискали да разберат на какво се дължи това. Поканили домакинята да сподели вечерната трапеза с тях и я попитали какво толкова има в къщата й. Първоначално тя нищо не казвала, но след като се убедила, че Галвий и Кандид са благочестиви и боголюбиви, решила да им разкрие тайната си.

Оказало се, че в една стая в дома си, осветявана от свещи и благоухаеща от тамян, тя пазела дрехата на светата Божия майка. Одеждата на Богородица била предадена, съгласно завещанието й, на една прародителка на назаретчанката. Жената, която била вдовица, я съхранявала благоговейно през целия си живот, но на смъртния си одър, малко преди да почине, я предала на една девица – своя родственица, като я заклела да пази както тази честна дреха, така и своята непорочност.
Когато наближил краят й, запазилата целомъдрието си пазителка на светинята я предала на друга чиста и честна девица от своя род.

„Така в продължение на много години, преминавайки от една девица на друга, тази свята дреха стигна и до моите смирени ръце. Аз остарях чиста в безбрачен живот, но тъй като в моя род вече няма девица, на която бих могла да доверя тази тайна, то я съобщавам на вас, за да знаете, че заради тази честна дреха, съхранявана при мене във вътрешната стая, тук се извършват чудеса“ – изрекла събеседничката на двамата братя, като ги помолила на никого да не разкриват тази тайна. Те разбрали защо хората се трупат пред вратата на тази еврейка – влизайки в стаята с богородичната одежда, мнозина получавали изцеление от разни болести и недъзи.

Галвий и Кандид паднали на колене и се молили цяла нощ пред раклата с чудотворната дреха. Те били обхванати от мисълта как да се сдобие столицата с това многоценно благодатно съкровище. Взели размерите на ковчежето, в което се пазила премяната на Божията майка и на заранта, след като благодарили за дадената им възможност да се помолят пред него, заминали за Йерусалим, обещавайки пак да наминат преди да си тръгнат обратно към византийската столица.
В Йерусалим те поръчали да им се изработи същото сандъче като това, пазещо светинята в Назарет. Поръчали и златотъкана покривка и когато всичко било готово, се върнали при еврейката. Там отново паднали пред ковчежето и се помолили на св. Богородица да им позволи да го отнесат със себе си в Цариград.

В полунощ, когато всички заспали, братята натоварили реликвата в колесницата си, а на нейно място поставили направеното копие със злототъканата покривка. После продължили да се молят до заранта, след което благодарили за приема, дарили бедните с щедра милостиня и възрадвани си заминали.
В дома си в Цариград устроили малка църква на името на светите апостоли Петър и Марко, в която поставили ковчежето. Но като се убедили, че не могат да укрият това съкровище, което било източник на благодатни изцеления, братята съобщили за него на императора и на патриарх Генадий Цариградски.

Така с благоговение и всенародно шествие дрехата била пренесена в църквата „Св. Богородица“ във Влахерна – един от районите на стария Константинопол, намиращ се на брега на морето в най-северозападната част на града. Там на 2 юли 458 г. реликвата била поставена в украсена със злато, сребро и скъпоценни камъни ракла.

Източник – / www.desant.net