Лирично отклонение

„…Тръгнал Ром със своята любима по дългите и прашни пътища. Веднъж на пътя намерил
китара, незнайно на кого. Засвирил той на нея и сякаш чул гласа на своята майка, а песента
посветил на любимата си: „Пътища направих, за да те намеря…“

Честит празник на всички, дето 8 април тачат !

Съществуват различни легенди за произхода на ромите. С изключителен художествен усет и
виталност Михаил Георгиев пресъздава една от тези великолепни легенди чрез разказа на
чудака Яшко в „Легенда за рома“. Творбата пренася читателя в далечните години, когато високите планини били обиталище на боговете, а долу, в ниското, живеели простосмъртните
„щастливи и безгрижни хора“. На върха на най-високата планина в голям кристален замък
живеели цар Баба и царица Дай. Те имали три неземно красиви дъщери и малък син, който
се казвал Ром. Боговете им били отредили тежка, почти непосилна задача: „Прираждане на
дете, където и да било по земята, до четиридесетия му ден да го орисат и предначертаят
живота му.“
Всеки ден се раждали по света деца, но девойките все пак успявали да посетят и орисат
всички. През това време малкото братче, което било все само, тайничко им завиждало за
това, че посещавали хората. Толкова интересни неща се говорели за тях долу! Голямата
мечта на Ром била да слезе някой ден там – долу. Но легендата разказва, че над малкото
момче тегнела тежка забрана. При среща с обикновените хора, той щял да им донесе само
нещастие. Въпреки това, желанието на Ром било по-силно от забраната, а както знаем от
притчата за първите хора, забраненият плод е най-сладък. Затова Ром подготвил таен план,
според който можел да осъществи бленуваната среща. В една лятна нощ той яхнал
най-бързия кон и с всички сили се спуснал надолу – към света на хората. Така стигнал един
от най-величествените градове – Александрия, където срещнал красиво момиче. Бурна
любов превзела сърцето му. Заслепени от любовта, двамата млади не могли да разберат
заклинанията на вбесения цар Баба, които се сипели от небето с поройни дъждове и
гръмотевици: „Никога да няма място под слънцето за тях и поколенията им напред“, „И
никой да не разбира езика им по света „, „ И по прашни пътища да ходят и покрив над
главата си да нямат“, „Голи и боси да се скитат и нищо по света да не познаят“, „ Гонени
отвсякъде да бъдат и хляба си да крадат „. Майчиното сърце на царица Дай обаче не можело
да издържи на жестоките проклятия и обляна в сълзи, тя изпращала след всяко лошо
заклинание, изречено от цар Баба, по едно добро за влюбените: „Ида бъдат много
щастливи“, „И с пророчество хляба да си изкарат“, „ И хубаво да пеят и най-хубавите танци
да са техни“, „Най-весели по нрав да бъдат. „Така, чрез тези две крайни реакции в
поведението на майката и на бащата разказвачът представя своето разбиране за света,
който според митологичното мислене бил разчленен на две – добро и зло, бяло и черно, ден
и нощ, космос и хаос и т. н. Тръгнал Ром със своята любима по дългите и прашни пътища. Веднъж на пътя намерил
китара, незнайно на кого. Засвирил той на нея и сякаш чул гласа на своята майка, а песента
посветил на любимата си: „Пътища направих, за да те намеря…“