Президентът свали доверието си от правителството

снимка : © Велко Ангелов

В кратко обръщение, предавано на живо по националните медии, президентът Румен Радев обяви, че официално сваля доверието си от правителството на Бойко Борисов заради „организирано настъпление срещу гражданските свободи“. По думите му има остра криза в управлението на всички нива, липсата на воля за реформи и за борба с корупцията и разхищението, методично погазване на закона и морала и парализа на цели обществени системи и институции. Радев посочи и някои от актуалните според него проблеми като водната криза в Перник, горенето на незаконно внесени италиански боклуци, от което печелят „шепа бизнесмени с държавни протекции“, или „тихомълком прокарваната реформа на валутния борд, зад чиито смисъл и основание българите очакваха ясни разяснения“.
Президентът непряко засегна и темата с атаката на прокуратура спрямо него, като заяви, че „институциите, призвани да бъдат независими и да отстояват закона, го погазват показно, превръщайки се в инструмент на властта“. Но не спомена името на главния прокурор.

Как се стигна дотук

Снемането на доверието от правителството идва на фона на атаката на прокуратурата спрямо Радев. В края на януари Иван Гешев отправи питане към Конституционния съд дали може да разследва президента, въпреки че в Конституцията недвусмислено е написано, че не може. Малко след това Гешев разпространи откъси от записи, направени със СРС, между президента и командира на ВВС ген.-майор Цанко Стойков от април 2019 г., в който двамата обсъждат искането на антикорупционната комисия КПКОНПИ да получи документи за назначаването на настоящата съпруга на Радев – Десислава Радева, като пиар на ВВС през 2014 г. и ползването от нея на ведомствено жилище. Действията на прокуратурата, които Гешев оправдава с потенциални данни за престъпление, бяха коментирани от някои юристи като незаконосъобразни.

Действията на прокуратурата следват повишената критичност на Радев към процедурата по избора на Гешев за главен прокурор и последвалата му инициатива за консултации за ограничаване на безконтролната власт на обвинител номер едно.

Редом с това президентът изначално е силно критичен към управлението на Борисов и между тях често прехвърчат искри по различни теми и поводи. Все пак до момента двете институции успяват да се кординират, без да се бойкотират отявлено.

Реакцията на властта

Премиерът Борисов видя точно атаката на главния прокурор Гешев срещу президента като повод за реакцията на Радев, която обаче според него е избила в друга посока. „Прокуратурата е опасно да атакуваш, затова си търсиш друг враг“, казва премиерът, цитиран от „Дневник“, който по това време се оказа на проверка на строителната площадка на водопроводната връзка между София и Перник. „Радев иска да отклони атаката върху мен и правителството, защото е по-изгодно, вместо да обяснява какво е правил – защо днес избра да е моментът? „Балкански поток“ и интерконектора с Гърция ще ги направят. Мисля, че и „Белене“ ще направят – всичко това явно го дразни“, твърди Борисов. И добави: „Съжалявам, че си е изпуснал нервите. Проблемът му не е с правителството, а с други независими институции“.

От коментарите на Борисов става ясно, че има съществена промяна в отношенията му с новия главен прокурор Иван Гешев спрямо Цацаров, с когото се виждаше редовно в рамките на ежеседмичните срещи и с други ръководители на силови служби, посветени на борбата с престъпността. „С новия главен прокурор работим по друг начин. Той вече не идва в сряда на тези срещи, които правехме. Разбрали сме се веднъж за рамката: битова престъпност, корупция, контрабанда, ето завчера прекрасна операция направиха за половин тон кокаин, отпадъците да ги докараме докрай, с премиера Конте се разбрахме да окуражим двете прокуратури. Нито го срещам, нито имам какво да си кажа с него. Има служби, той им възлага, те му докладват, това ни е работата.“

Обратно към коментарите си за изявлението на президента Борисов казва още, че няма как да бъде свалено вече липсващо доверие и че не Радев е избрал правителството, а и в момента ГЕРБ е първа политическа сила. „Аз декември месец съм свалил от него. Това е официалният коментар“.

Какви са правомощията на президента

Румен Радев е вторият президент последните години, свалил доверието си от правителството, след като Росен Плевнелиев направи същото с правителството на Пламен Орешарски на 14 юни 2013 г.

Снемането на доверието звучи предимно като символичен акт, но все пак изпълнителната власт, законодателната власт и президентът имат конкретни пресечни точки, които имат известен потенциал за сблъсък, макар до момента и двете страни да са избягвали да влизат в остър такъв.

Президентът обнародва законите, като може в 15-дневен срок от приемането на закон да го върне в Народното събрание за повторно обсъждане, така нареченото отлагателно вето – правомощия, които Радев упражнява сравнително често. Ако парламентът приеме закона отново обаче, президентът е длъжен да го подпише в 7-дневен срок.

Президентът също назначава и освобождава председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главния прокурор по предложение на Висшия съдебен съвет, като има отлагателно вето и не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение. Това бе и случаят с избора на Иван Гешев за главен прокурор. Радев върна процедурата след първоналалния избор на ВСС, но след като кандидатурата на Гешев бе прегласувана, той бе длъжен да подпише указа.

Конституцията възлага на президента да назначава и освобождава ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на държавата в международните организации по предложение на Министерския съвет по реда на Закона за дипломатическата служба.

Президентът може да сключва международни договори след съгласуване с Министерския съвет „в зависимост от значението и предмета на договора или съобразно съгласуваното между страните равнище на държавните органи, които ще подпишат договора“ според Закона за международните договори на Република България.

В закона пише и че МС може да взима изрични решения кой трябва да подписва договорите, като по този начин може да лиши президента от тази част от представителните му функции.

Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България в мирно и във военно време. Той назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. Той може да изисква от министъра на отбраната, от началника на отбраната и от други държавни органи необходимата и пълна информация за осъществяване на функциите му като върховен главнокомандващ на въоръжените сили.

Президентът свиква и Консултативния съвет за националната сигурност (КСНС). По тази тема Борисов коментира: „Ние нямаме никъде пресечни точки освен безсмислените консултативни съвети, където никъде нищо не се е решило. Това дори ще ме облекчи“. Не е ясно дали това значи, че управляващите ще бойкотират срещите. Членове на КСНС са председателят на Народното събрание, министър-председателят, министрите на отбраната, вътрешните работи, външните работи и финансите, като съветът се среща редовно поне веднъж на три месеца и може да бъде свикван извънредно от президента.

Източник : / https://www.capital.bg/