145 години от Априлското въстание в Радилово

[dropcap]Н[/dropcap]а този ден си спомняме историята. Тази година отново се налага да честваме в интернет пространството. Поклон пред героизма на нашите деди!

През 1858г. в нашият край зачестяват разбойническите обири и убийства от арнаути и турци. На всичко това трябвало да се отговори – да се пресече ръката на всеки разбойник. Тогава Тодор Банчев – бивш учител и търговец на дървен материал организирал хайдушка чета. През 1859 г четата на Банчев и четата на Бейко войвода от Калугерово се обединяват,като си поставят за задача да очистят Балкана от злосторниците арнаути,за да могат хората да живеят по – спокойно.

Четниците са :Тодор Банчев, Бейко от Калугерово, Атанас и Иван Чепинеца, Сотир Келеш от Пещера, Иван Тупаров от Ракитово, Ангел Церовецът от Брацигово,Сарафина от Батак и радиловците: Георги Ангелиев, Атанас Малинчов, Никола Кътев, Никола Мишев, Насо Качака, Стоян Игнатов, Кочо Миндов и Кото Иванов.Четата действала от Бельовския балкан до Станимака /днешния Асеновград/ и Средна гора. За три – четири години тя успяла да очисти горите от всякакви разбойници.През 1863г. четата се разпуска и търсените от турската полиция Банчев, Ангелиев и други четници заминават за Влашко и Черна гора, където се запознават с Раковски, Бенковски, Евлоги и Христо Георгиеви, Найден Геров, Левски. Там се запознават с дейността на българските революционери и хъшове.Дейността на Георги Ангелиев и Тодор Банчев била широко известна – противодържавна и затова е била нужна помощта и поръчителството на видни хора. Такива за тях станали Евлоги и Христо Георгиеви и Найден Геров , които издействали амнистия пред турските власти, която им позволила да се завърнат в родния край.

През 1869г по време на втората обиколка из страната при посещение в Татар Пазарджик, Васил Левски придружаван от Михо Стефанов , Никола Ръжанков и Георги Ангелиев, пристига в Радилово и основава революционен комитет в състав: Георги Ангелиев, Недельо и Георги Иванови, Васил и Тодор Вачкови, Васил Атанасов- Кичука. През есента на 1875г ,когато е създаден Гюргевският централен революционен комитет и България е разделена на четири окръга, апостолите- Георги Бенковски и Панайот Волов се свързват с Георги Ангелиев и Тодор Банчев, на които възлагат организаторска и подготвителна работа за предстоящото въстание. Тодор Банчев заедно със своите синове Иван и Малин стават охрана на Бенковски при обиколката му из ІV революционен окръг .

На 21 февруари 1876г Бенковски образува в Радилово революционен комитет в състав: Георги Ангелиев, Никола Коцев, свещеник Георги Предьов, Димитър Вачков, Тончо Попов, Никола Батаклиев, Януш Спасав, Стоян Игнатов.За късо време радиловското население се подготвя за предстоящото въстание. Сто и четиридесетте въстаници се въоръжават със 100 пушки, 113 пищова, 85 ятагана, 3 револвера, 25 000 фишеци, 130 оки барут,черешово топче, въстанически дрехи, храни и др. За стотник се определя Гого Ангелиев и за десетници – Кото Иванов, Никола Попов, Марко Петров, Никола Димов, Иван Тодоров Банчев, Тончо Попов.За събранието на Оборище радиловци изпращат Георги Ангелиев.На 21 април 1876г вестта за обявяване на въстанието радиловци научават от Тончо Попов, който случайно е бил в Али Кочово и получил от Васил Петлешков екземпляр от кървавото писмо, а по –късно Ангелиев пристигнал от Брацигово с още един екземпляр, който прочита пред цялото население. Един от двата екземпляра е изпратен в Батак.

На 23 април радиловското население, ръководено от Георги Ангелиев, Кото Иванов, Марко Петров Никола Коцев тръгват за Брацигово. Първото сражение на въстаниците било в местността “ Водениците” още преди да пристигнат в Брацигово. За главнокомандващ брациговското въстание е назначен Георги Ангелиев и негови помощници Иван Банчев и Лазар Илиев от Али Кочово. Въстаниците били разпределени на четири позиции : западна-най- дългата и най- важната, която обхваща двата пътя за Пещера и Пазарджик, южна,северна и източна.

Начело на западната позиция за стотник бил избран радиловецът Кото Иванов. Никола Коцев също бил стотник по време на въстанието, а негов помощник Георги Вачков. На 26 април въстаниците са били разпределени по позициите и Георги Ангелиев, Васил Петлешков, Ангел Арнаудов, Никола Войнов,Иван Банчев и Лазар Илиев са следили за правилното подреждане. На 27 април се пробвали шестте черешови топчета.Черешовото топче от Радилово е изработено от Спас Рабаджията и с него е стрелял Пено Вачков.

На 28 април започнали да се водят преговори с батачани за преселване на въстаниците от Брацигово в баташките гори. Батачани изпращат 200 коня, но при Чанакчиево /Розово/ се завързала престрелка между батачаните и турците.На 30 април две чети -едната от 200 въстаника ,командвана от Петлешков и другата от 100 – командвана от Георги Ангелиев решават да ударят Чанакчиево, но тъкмо да овладеят селото дошло съобщение, че турците били готови да влязат в Брацигово и въстаниците се върнали да осигурят отбраната на цялото население.

От 1 до 6 май се водят всеки ден боеве. По време на отбраната особено се проявил Кото Иванов. На 4 май от Пещера се задава голяма вражеска орда. Тогава той се заравя в торището пред позицията , изчаква да приближат турците и с точният си изстрел поваля предводителя на ордата.Изплашените турци побягват. След шест дни обсада и потресаващите вести за клането в Батак се наложило да се преговаря с турците, за да бъде запазено населението . Няколко часа след предаване на оръжията били заловени Георги Ангелиев, Иван Банчев, Лазар Илиев и др. Когато турците се опитали да хванат Кото Иванов ,той хладнокръвно забил нож в гърдите си ,като изпълнил до край въстаническата клетва. През следващите дни , след потушаване на въстанието, били хванати седем радиловци и изклани на местността “ Бялча”. Радилово дава общо 22 свидни жертви. След потушаване на въстанието,връщайки се в селото радиловци намират изгорели до основи своите домове.

На 25 април турският башибозук пристигнал в Радилово, видял пустото село и го изгаря до основи, като преди това го ограбва. Радиловци ще помнят и ще се гордеят със своето славно минало, с героичните си борби през вековното турско робство, венец на което е участието на населението в славната АПРИЛСКА ЕПОПЕЯ.