Църква в Паталеница отбелязва 930 години от откриването си

Паталеница. „Свети Димитър“ е средновековна българска църква в село Паталеница.

Църквата се намира в западната част на Пазарджишка област, в подножието на Родопите. Надморската височина е 370 м.

През 1975 г. въз основа на разкритите стенописи, проф. Атанас Божков датира изграждането и изписването на църквата към края на XII век. От намерена в църквата мраморна плоча с надпис на гръцки става ясно, че тя е била построена „от Григорий Куркуа, протоспатарий и дукс на Филипопол, в 14 индикт, 6599 г. от сътворението на света (= 1090/1091 г.)“. Надписът се съхранява в Националния археологически музей при БАН – София (инв. № 253). Същевременно Стефан Захариев публикува и друг разчетен от него гръцки надпис от стената на църквата – „Димитър“.

Според преданията, запазени и до наши дни, преди нашествието на турците в началото на XIV в. църквата е била засипана с пръст. Така тя е била запазена, „куртулисала“ се, откъдето се създало и известното и до днес име „Света Куртулещица“. С времето на мястото на църквата се образувал хълм. И в наши дни е запазен споменът от разкриването на църквата, което станало около средата на XIX век. Един селянин си вързал магарето на дивата череша, която растяла на могилата. Случайно видял стърчащ от земята метален предмет. След като разровил, той видял метален кръст. Тогава хората си спомнили за преданието за заровената църква. Под ръководството на чорбаджи Петър Гагов тя била разкопана и освободена от могилата.

През 1870 г. църквата е преустроена и пристроена от запад и наречена на военния светец свети Димитър. Църквата е с размери 9,20 x 7,60 м. Предполага се, че била преустройвана три пъти. 

Вътрешните стени и сводовете на църквата са били изцяло покрити със стенописи. Малки фрагменти от тях са оцелели до днес – около 70 сцени и фигури, голяма част от които не могат да бъдат идентифицирани. През 60-те години на XIX в. старите стенописи били изчукани за да се закрепи здраво новата мазилка. През 1911 г. църквата е изписана с блажни бои от пловдивчанина Балтов и паталенчанина Кърпелов. През 1961 г. са открити следи от първия живописен слой. Свалянето на мазилката е извършено през 1970 – 1975 г. от група реставратори, ръководени от Драгомир Пешев. Те разкриват значителни фрагменти от оригиналните стенописи. През 1975 г. стенописната украса е изследвана от проф. Атанас Божков, който и дава висока художествена оценка.

През 1956 г. църквата е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение, а през 1971 г., след проучването на изключително ценните стенописи – и за художествен паметник на културата с национално значение. От 1993 г. до 2007 г. с известни прекъсвания, се осъществяват строително-консервационни и защитни работи. Предстои реставрация и консервация на стенописите и тяхното експониране.

снимка : / БНР /