Monday , 1 March 2021
en
Най - четени новини
На 19 февруари се навършват 55 години от смъртта на Йордан Ковачев
Йордан Ковачев

На 19 февруари се навършват 55 години от смъртта на Йордан Ковачев

Пещера. Йордан Методиев Ковачев е поет, преводач и юрист, както и виден български толстоист предан на       идеята за по-справедлив и съвършен свят, вегетарианец, въздържател, читалищен и кооперативен деец, есперантист, активен обществен и политически деец, основател на Лигата за защита на човешките права в България.

Йордан Ковачев е роден на 18 октомври 1895 г. в гр. Пещера, в семейство на македонски изселници. Завършва основно образование в Пещера, гимназия в Пловдив през 1914 г. През 1919 г. завършва право в София, след което се установява да живее и работи в Пловдив.

Първото му стихотворение „Есенна пролет” е публикувано в 1914 г., а първата му стихосбирка „Моето утро” е издадена 1924 г. Културната общественост го познава като автор на стихове, разкази, легенди, драми, преводи от руски, френски и английски език. Не по-малко плодовита е и публицистичната и журналистическата му дейност. Редактира седмичника „Свобода” 1923-1934 г. – орган на вегетарианското движение, в-к „Нов живот” 1935-1949 г.  Сътрудничи в сп. „Възраждане” 1918-1934 г., вестниците „Светлоструй”, „Мисъл и воля”, „Мисъл”, „Литературен глас” и др. Председател е на Съюза на писателите от провинцията в България (замества на този пост самоубилия се поет Н. В. Ракитин) 1934-1944 г., когато той се влива в Съюза на българските писатели. През 1932 г. е приет за почетен член на Международния съюз на писателите демократи със седалище Париж.

От ранни младини сътрудничи и помага на хуманитарни движения като вегетарианското. Той е един от основателите на Българския вегетариански съюз през 1914 г., на Българското вегетарианско кооперативно дружество през 1919 г., инициатор за образуването на тяхното кооперативно стопанство в с. Мечкюр /днес кв. Прослав – Пловдив/. Участва в въздържателното, есперантското дружества.

От 1928 г. е член на „Интернационала на борците против войната” със седалище в гр. Инфилд, Англия, а от 1935 до 1947 г. е и член на Международния му съвет. Участва в конгресите му във Виена 1928 г., където се запознава с д-р Радженат Прасад, сподвижник на Махатма Ганди и първи президент на Свободна Индия – 1947 г. Това е организация, която обявява войната и приготовленията за война за престъпления срещу човечеството.  Застава на активна позиция против расизма и антисемитизма, като през 1943 г. се обявява в защита на заплашените от изпращането им в Германия евреи.

Йордан Ковачев е най-видния представител на българския толстоизъм. Среща се със секретарят на Лев Толстой, Валентин  Булгаков когато посещава България през 1924 г.. Гостува на видния руски толстоист Павел  Бирюков в Женева. На симпозиум в Русия, посветен на 130-ата годишнина от рождението на Л. Н. Толстой, западен участник заявява: „На Запад съществува мнението, че най-добрият познавач на творчеството на Толстой и толстоизма извън границите на Русия е българинът Йордан Ковачев”.

Адвокат е от 1920 г. Защитава  български толстоисти заради отказа им от военна служба  . Защитник е и на Трифон Кунев и Никола Д. Петков, но този път вече пред комунистическия съд, за което заплаща с трикратно въдворяване в концентрационните лагери . Привърженик е  на БЗНС. Като кандидат за народен представител през 1938 г. е интерниран в Несебър за да се осуети избирането му. След 9 септември 1944 г. е избран  за депутат на Обединената Опозиция в VI Велико Народно събрание  като присъства в работата му до 26 август 1947 година . След разтурянето ѝ е затворен в лагера Куциян 1947 – 1948 г. Два пъти е затварян в лагера Белене през 1951 – 1952 г. и 1957 – 1958 г. Заради него членът на британския парламент Фенър Брокуей отправя писмо до Президиума на НС. Посланието, подписано от 15 британски парламентаристи гласи: „Ние смело заявяваме, че освобождаването на Ковачев ще издигне името на България в много страни, където делата му са известни…“ При всяко арестуване на Ковачев му конфискуват книги и ръкописи, а след всяко „освобождаване” е в неузнаваем вид и с разбито здраве.

 

Лишен е, както и сина му Методи, от правото на адвокатска практика през 1947 г. Забранен и като писател и публицист, Ковачев се издържа от скромна пенсия и от преводи. Не му разрешават други публикации освен преводи от  руски. Здравето му е сериозно влошено, боледува от няколко тежки болести. Умира на 19 февруари 1966 г. На 29 март 1990 г. е реабилитиран с решение на IX Народно събрание.

                                                  

 

  Георги Шопов