Пещерата е образувана от Новомахленската река. Намерените в нея артефакти сочат, че около 600 г.пр.н.е. е била обитавана от древните траки. По-късно е забравена, за да бъде открита отново през 1961 година от туристи. Еко пътека с дължина около 800м води до входа на красивата пещера, в която могат да се видят едни от най-красивите ледникови форми. Пещерата е с дължина 145м. Температурата й е 8°С. Тя е сред 7-те най-големи благоустроени пещери в България. Има над 600 000 сталактита и е  наричана подземен дворец.

Пещерата е сравнително малка, но изключително богата на естествените пещерни украси – сталактити, сталагмити, синтрови езера и драперии. Името си носи от снежнобелите наслаги, образували се милиони години и застинали в причудливи форми – „Делфинчето”, „Каракачанката”, „Статуята на свободата”, „Джуджета”, „Папагалче”, както и едноименната „Снежанка” – сталагмит с формата на девойка, чакаща своя принц. Пещерата се състои от няколко красиви зали: „Залата на виметата“, „Голямата зала“, „Музикалната зала“, които са свързани със Срутището, над което минава мост. Във „Вълшебната зала“, последната, достъпна за посетители, се намира фигурата, оприличавана на приказната героиня Снежанка, дала името на пещерата.

Биоразнообразието на територията на пещерата включва интересни представители на троглобионтите – отлично адаптирани към подземен живот организми. В пещерата живеят 4 вида прилепи – Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Трицветен нощник (Myotis emarginatus) и Голям нощник (Myotis myotis). Част от тях могат да се видят в осветените части, достъпни за туристи. Безпокойството им не е желателно.

Пещерата е благоустроена и отворена за посетители всеки ден.
Снимането в пещерата е забранено. Пещерата е под 24-часово видеонаблюдение.