В Рим през 65 г., по времето на император Нерон, който проявил изключителна жестокост в борбата с християнството, св. Фотина живеела с децата си в древния град Картаген (днес в Тунис) и там безстрашно проповядвала Евангелието. Слухът за християнката и нейните деца стигнал до Нерон и той заповядал да доведат християните на съд в Рим. Света Фотина, известена от Спасителя за предстоящите страдания, придружена от няколко християни се отправила от Картаген за Рим и се присъединила към изповедниците на вярата. В Рим императорът ги попитал наистина ли вярват в Христос?

Всички изповедници решително отказали да се отрекат от Спасителя. Тогава Нерон ги подложил на нечовешки изтезания, но никой от мъчениците не се отрекъл от вярата си. В безсилната си ярост Нерон заповядал да одерат кожата на св. Фотина и да хвърлят мъченицата в кладенец. Останалите наредил да бъдат обезглавени. Извадили св. Фотина от кладенеца и я държали двадесет дни в тъмница. След това Нерон я извикал при себе си и я попитал ще се покори ли сега и ще принесе ли жертви на идолите?

Св. Фотина заплюла императора в лицето и като му се изсмяла, отвърнала с отказ. Нерон отново наредил да хвърлят мъченицата в кладенеца, където тя предала на Бога своя дух. Заедно с нея пострадали за Христа двамата й сина Иосия и Виктор (когото Господ нарекъл Фотин), както и сестрите й Анастасия, Параскева, Кириакия, Фото и Фотида, а с тях и мъченица Домнина.

На срещата на Христос със самарянката е посветена петата пасхална неделя на Великия пост