литература – Peshteraprim.com – Новини от Пещера, региона и страната

Да си спомним за Лъчезар Станчев

Димитър Насков — Fri, 13 Mar 2026 07:28:33 +0000

Лъчезар Дончев Станчев е български писател, поет, автор на литература за деца и за възрастни, преводач. Той беше наречен от Валери Петров „поета на усмивката“.

Биография

Роден е във „Вила Незабравка“ в курорта Вършец на 12 септември (нов стил: 25 септември) 1908 г. Този роден дом е осемстаен семеен хотел, построен (със заем от Ипотекарната банка) от неговите родители — учителите общественици Донка Станчева и Дончо Станчев-Лъчезаров. По-голям брат на Лъчезар Станчев е Емил Коралов.

Завършва романска (френска) филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. През 1937–1939 г. с конкурс специализира във Факултета по литература в Парижкия университет — Сорбоната, с декан философа Анри Делакроа (1928-1937 г.). Сътрудничи като асистент на проф. Л. Болийо в „Училище за живи източни езици“ и е кореспондент за култура на в. „Заря“ с редактор Кр. Станчев. Елин Пелин кумува на сватбата му в църквата „Света София“ през 1941 г. с филоложката Елена Бояджиева — дъщеря на Владимир Бояджиев от Охрид.

Лъчезар Станчев печата за първи път през 1925 г. — във вестник „Нови дни“, под псевдонима Лъчезар Жаднев. Първото стихотворение за деца обнародва в сп. „Детска радост“ през 1927 г., а първата приказка за деца — в сп. „Светулка“ през 1928 г. Сътрудничи на в. „Наковалня“, „Ведрина“, „Литературен глас“, „Лик“, „Кормило“, „Вестник на жената“, „Вик“, „Свят“, „Звезда“, „Нов път“ и на много детски периодични издания.

През 1933–1935 г. е член на Съюза на трудовоборческите писатели. Специализира френски език и литература в Париж (1937–1939 г.), където е лектор по български език в училището за живи източни езици при проф. Л. Болийо. Лектор по френски език в Държавната политехника (1942–1948 г.).

Съредактор и съиздател е с брат си Емил Коралов на седмичен вестник за юноши и библиотека „Весела дружина“ (1933–1948 г.). Издател и редактор е на библиотеката „Герои“ (1940–1943 г.) с илюстратор Вадим Лазаркевич, вестника за деца „Весело лято“ (1938–1941 г.) и библиотеката „Незабравки“ (1946–1947 г., заедно с Ел. Бояджиева).

Благодарение на контактите си с френските сюрреалисти от 30-те години на XX век, Лъчезар Станчев посреща през 1950 г. в София френския поет Пол Елюар и съдейства за неговия превод адаптация на френски език на поезията на Христо Ботев.

Лъчезар Станчев е основател и главен редактор на списанията „Славейче“ (1957–1967 г.), „Чавдарче“ (1946–1948 г.) и „Дружинка“ (1948–1949 г.). Пише за деца и младежи весели стихове, гатанки, въртележки, верижки, приказки, броилки, романи („Борба под земята“). Пиесата му „Вълшебното перо“ се играе в Народния театър за младежта през 1966 г. (в гл. роли: Гинка Станчева и Димитър Буйнозов).

Членува в Българския ПЕН клуб.

Творчество

Награда от СБП получава за дебют (на 22 години, 1930 г.) за стихосбирката „Безшумни дни“ — рецензирана от Петър Динеков с начало лиричната „Капка“ посветена на Атанас Далчев.

Висока оценка на поезията на Лъчезар Станчев от 30-те години на XX век дават негови колеги писатели: през 1937 г. е приет с тайно гласуване за член на Съюза на българските писатели с председател Добри Немиров, като получава най-много гласове измежду всичките 48 кандидати (от Ран Босилек, Д.Б. Митов, Георги Цанев, Славчо Красински, Димитър Талев, Змей Горянин … до Христо Радевски, Чудомир и Георги Караславов).

Не се обвързва с литературен кръг и отказва на Владимир Василев да сътрудничи на сп. „Златорог“. Цикълът стихове „Париж под слънце“ е награден на анонимен конкурс „Проф. Ив. Шишманов“ през 1938 г.

По думите на Надежда Стоянова, той с „кристална чистота на стиха“ извисява любов и усмивка над градския „дзифт“ и възвестява „пролет на булеварда“, за да отхвърли първи в своя век господстващата представа за покварата на града.

„Наизуст знаехме неговите неща и всички се влияехме“ си спомнят от „звездната плеяда“ поети от 40-те години на XX век (Вутимски, Геров, Валери Петров). Текстът на песента „Усмивката“ с музика от Митко Щерев става хит на група „Трамвай №5“.

За книгата „Земя под слънце“ — коментирана от Йордан Бадев във в. „Зора“, Лъчезар Станчев получава голямата годишна награда за поезия през 1939 г.

През 1941 г. заедно с Р. Мутавчиев съставя антология от български поети — „Македония в песни“, със стихове от Иван Вазов до неизвестния по онова време поет Никола Йонков (Вапцаров). Антологията е публикувана в тираж 4000 бр. от издателство „Чипев“ с предговор от проф. Александър Балабанов.

Поддържа близки отношения и води кореспонденция с Елин Пелин, Елисавета Багряна, Ран Босилек, Ненко Балкански, А. Е. Баконски, Илия Бешков, Александър Вутимски, Марин Големинов, Атанас Далчев, Петър Динеков, Васка Емануилова, Морис Карем, Емил Коралов, Славчо Красински, Леда Милева, Александър Муратов, Милко Ралчев, Асен Разцветников, Петър Стъпов, Тодор Харманджиев, и съседите: проф. Александър Балабанов, проф. Георги Веселинов, Александър Геров, Борис Делчев, Тодор Динов, Радой Ралин, Емилиян Станев и Николай Хайтов.

Превежда „Стихии“ от Емил Верхарен, „Песен за Роланд“, „Училище за жени“ от Молиер, „Джинове“ от Виктор Юго, както и редица произведения от Боало, Пол Елюар, Луи Арагон, Морис Карем, Ален Боске, Никита Станеску, Ана Бландиана.

Лъчезар Станчев помага за първите поетични творби на Александър Вутимски, Александър Геров, Евтим Евтимов. Негови творби са илюстрирани от художници като Нева Тусузова, Вера Лукова, Преслав Кършовски, Вадим Лазаркевич, Марио Жеков, Илия Петров, Борис Ангелушев, Дечко Узунов, Стоян Венев и Борис Димовски. По негови стихове пишат песни Панайот Пипков, Светослав Обретенов, Парашкев Хаджиев, Петър Ступел, Митко Щерев и др.

Лъчезар Станев почива на 83- годишна възраст на 13.03.1992 година, в София.

Памет

На Лъчезар Станчев е наречена улица в София (Карта).

До 30 септември се приемат творби за 42-ото издание на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“

Димитър Насков — Thu, 18 Sep 2025 07:38:19 +0000

Ст. Загора. Тече последният месец за приемане на творби за участие в 42-ото издание на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“.

Авторските творби се приемат до 30 септември 2025 г., включително.

Право на участие в конкурса имат млади български творци, които са навършили 14 г., не са навършили 25 г. към датата на провеждане на конкурса – 24.10.2025 г. и нямат издадена стихосбирка.

Конкурсът е явен и всеки участник има право да представи от 5 до 10 поетични творби.

С изпращането на текстовете за участие в конкурса, участникът декларира, че е авторът им и не е използвал чужда интелектуална собственост или изкуствен интелект при създаването на творбите си.

ХLII НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ КОНКУРС ЗА ПОЕЗИЯ

“ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ”

СТАРА ЗАГОРА 2025

Организатори: Община Стара Загора, Библиотека „Родина”, Къща музей „Гео Милев“

РЕГЛАМЕНТ

Цел на конкурса

Националният младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев” е наследник на богатите литературни традиции на Стара Загора. Неговата цел е да открива млади поетични дарования, да подпомага творческия им път и да дава летящ старт на творческите им изяви.

Участници

Право на участие в конкурса имат млади български творци, които са навършили четиринадесет години, не са навършили двадесет и пет години към датата на провеждане на конкурса – 24.10.2025 г. (родени след 23 октомври 2000 г.) и нямат издадена стихосбирка. При изпращане на творбите за участие в конкурса, участникът посочва трите си имена, настоящ адрес, телефон за връзка; дата, месец, година и място на раждане.

Начин на провеждане на конкурса

Конкурсът е явен и всеки участник има право да представи от 5 до 10 поетични творби. С изпращането на стихотворенията си участникът в конкурса предоставя правото на организаторите да публикуват наградените и отличените текстовете в социалните мрежи и в печатни и електронни медии в публикации, свързани с конкурса.

С изпращането на текстовете за участие в конкурса, участникът декларира, че е авторът на тези текстове и не е използвал чужда интелектуална собственост или изкуствен интелект при създаването на творбите си. Текстове, създадени чрез използване на изкуствен интелект не участват в конкурсната програма.

Жури

Поетичните творби, заявени за участие в конкурсната програма се оценяват от жури в състав от трима члена, които са утвърдени литературни творци и критици и млади автори, лауреати на конкурса „Веселин Ханчев” от предходни години. Съставът на журито се определя със заповед на кмета на общината.

Награди

Първа награда – „Златното яйце“ и издаване на самостоятелна първа стихосбирка.

Втора и трета награда – парични премии. Присъждат се и поощрения.

Обявявяне на отличените творби и участници в конкурса и връчване на наградите

Отличените творби и участници се обявяват на Гала вечер на ХLII Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев”на 24 октомври 2025 г. (петък). На следващия ден 25 октомври (събота) журито по традиция ще проведе Поетическа работилница за всички участниците в конкурса.

Организаторите ще уведомят отличените участници на посочения от тях телефонен номер за връзка. Програмата за 24 и 25 октомври ще бъде изпратена на посочен от участника електронен адрес след 15 октомври 2025 г.

Авторските творби се приемат до 30 септември 2025 г., включително, на:

e-mail: librodinabg@gmail.com или с препоръчана кореспонденция на адрес: 6000 Стара Загора, бул. „Руски“ 17, Библиотека „Родина”.

Телефони за връзка, информация и заявки за хотел:

0884477915 – Красимира Лекова, 0886463731 – Слава Драганова

042 614863, 042 614862 – Отдел „Култура”, Община Стара Загора

Всички книги за Пещера и района на едно място

Димитър Насков — Wed, 17 Sep 2025 12:43:26 +0000

Пещера. На 25 септември 2025 г. Валентин Стоянов ще представи новата си книга „Краезнанието в Пещерския край (издания, краеведи, институции на паметта)“.

Това е първият опит да се покажат многообразните форми и прояви на краезнанието в Пещера, Радилово, Капитан Димитриево и Свети Константин. Чрез анотации или резюмета са представени всички достъпни отпечатани брошури и книги за района и за известни личности от него. Тези издания са разгледани като мегатекст, който чрез казаното и премълчаното оформя една особена представа за района, явяваща се като пресечна точка между авторовия прочит на историята и общностния спомен за нея.

Анализирани са тематичното съдържание на краеведската литература, динамиката в броя ѝ по десетилетия, конотацията на паратекстовите елементи, авторовото присъствие, пътят към читателя. Направени са изводи как действа колективната памет в малкия град. Освен това накратко е представена ролята на институциите на паметта в района, както и основните краеведски дейности от началото на миналия век.

За България това е може би първият анализ на издадената краеведска литература за определен район, което дава възможност за съпоставки между дейностите за изучаване на родния край в различните региони. Така монографията ще бъде интересна не само за читателите, свързани с Община Пещера, но и за всички краеведи.

Това е книга с мисия – със средствата от продажбата ѝ ще се издадат няколко ръкописа на пещерски краеведи, неотпечатвани досега. Книгата ще може да се закупи от книжарницата в Пещера.

Заповядайте на 25 септември от 17:30 часа в ХГ „Проф. Р. Стайков“!

107 четвъртокласници от Пещера ще се явят на национално външно оценяване по български език, литература и математика

Димитър Насков — Mon, 02 Jun 2025 12:52:48 +0000

Пещера. Тази година 107 четвъртокласници от училищата на община Пещера ще се явят на национално външно оценяване по български език, литература и математика на 3-ти и 4-ти юни.

На 3 юни в 10:00 часа е началото на първия изпит, в който четвъртокласниците ще покажат компетентности по български език и литература. В продължение на 60 минути ще решават тест с 25 задачи-13 езикови, 11 литературни и една творческа за създаване на текст. Тази година тестът не включва писане под диктовка. Заменя я задача за редактиране, в която учениците трябва да открият 12 думи с правописни грешки и да ги напишат правилно. Последната задача изисква учениците да създадат кратък текст по серия от две картини с помощта на опорни думи и въпроси.

На 4 юни в 10:00 ще започне изпитът по математика, в който четвъртокласниците ще покажат знания за числата, умения за смятане, намиране на неизвестно число, знания за мерни единици, намиране обиколка на геометрична фигура и на лице на правоъгълник, логическо и пространствено мислене. За 60 минути учениците ще решават тест с 25 задачи – 16 с избираем отговор, 4 с кратък свободен, 4 с разширен свободен отговор и една задача с разширен свободен отговор, съдържащ три подусловия.

Максималният брой на всеки един от изпитите е 100 точки, а резултатите ще бъдат обявени до 12 юни.

Диана Балканджиева

Почина създателката на издателство „Жанет 45“

Димитър Насков — Mon, 02 Jun 2025 12:45:41 +0000

Пловдив. Тази сутрин, в дома си в Пловдив, на 80 години почина поетесата, писателка и издателка Божана Апостолова. Това съобщи синът ѝ Манол Пейков. Още не е уточнено къде ще е поклонението.

Божана Апостолова е родена на 9 май 1945 г. в с. Цар Асен, Пазарджишко. Тя живееше в Пловдив. Завършва „Българска филология“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Два месеца преди 10 ноември 1989 г. Божана Апостолова напуска тогавашната си месторабота като директор на Дома за култура към тогавашната Дирекция „Местна промишленост и битови услуги“ и започва да се занимава с посредническа дейност, насочена към полиграфията – събира поръчки за етикети, дипляни, календари и др., които печата в държавната печатница в Пловдив.

Основава издателство „Жанет 45“, следва студио за предпечат, после малка печатница, която с годините се разраства в полиграфически комбинат с най-модерна техника, а през 2001 г. и книжната борса „Жанет 2001“.

Автор е на 10 стихосбирки, 4 романа и 12 книги за деца. Нейни книги и отделни творби са преведени на немски, турски, руски, италиански, унгарски, испански, сръбски, чешки, румънски, гръцки и др. езици.

Създател на литературния фестивал „Пловдив чете“ и инициативата „Младият Пловдив чете“. През 1994 г. учредява годишната национална награда за поезия „Иван Николов“.

Носител е на множество награди.

Източник : / http://bnr.bg

Класиката среща модерното: Ран Босилек и Слави Клашъра са сред най-обичаните български автори

Димитър Насков — Mon, 26 May 2025 05:26:24 +0000

Големите победители в кампанията „Обичам българската книга“ вече са известни

На 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, станаха ясни големите победители в инициативата „Обичам българската книга“ на верига книжарници Orange. За финалния кръг на гласуването книгите бяха разделени в четири отделни категории, като най-много гласове събраха съответно „Тютюн“ на Димитър Димов за класическа литература, „Глина“ от Виктория Бешлийска за съвременна литература, „Патиланско царство“ на Ран Босилек за детска литература и „50 забравени места в България“ на Слави Панайотов – Клашъра за нехудожествена литература.

В рамките на инициативата стотици хиляди читатели дадоха своя глас за родните заглавия, които ги вдъхновяват и продължават да бъдат актуални и до днес. От началото на кампанията най-много гласове е съблала книгата „Патиланско царство“ – 26% от гласувалите в категорията са дали вота си за тази непреходна класика, която продължава да радва поколения деца със своя хумор.

„Да осъществим кампанията „Обичам българската книга“ беше истинско удоволствие и се вълнувахме във всеки един от етапите ѝ. В популяризирането на инициативата се включиха не само читатели, но и автори и издателства. Благодарение на това успяхме да достигнем до над 200 000 души. Този интерес е повече от показателен, че помним, ценим и подкрепяме българската литература – от класическите до съвременните произведения. Няма по-добър момент от 24 май, за да благодарим на всички автори, издатели и читатели. Благодарение на вас избрахме най-обичаните български книги и заедно показахме, че интересът към българската книга е жив и устойчив.“, сподели Ния Арсениева, изпълнителен директор на книжарници Orange.

Гласуването премина в четири отделни категории, за да отрази широкия литературен спектър и различните читателски предпочитания. Всяка от тях излъчи своя отличителен победител – заглавие, което е събрало най-много гласове и е утвърдило своето място в съвременната българска читателска култура. Инициативата предизвика широк интерес в онлайн пространството, а многобройните номинации и гласове показаха, че темата за българската литература вълнува читателите в цялата страна.

С кампанията „Обичам българската книга“ верига книжарници Orange затвърди стремежа си да насърчи активното участие в литературния живот у нас и да подчертае значението на българската книга като носител на културна памет, знание и стойност. Резултатите от гласуването показват живия интерес към родната литература и връзката, която читателите продължават да изграждат с българските автори.

Избираме любимата българска книга до 24 май

Димитър Насков — Fri, 02 May 2025 10:47:07 +0000

Orange стартира кампанията „Обичам българската книга“ в търсене на любимите заглавия

Верига книжарници Orange стартира кампанията „Обичам българската книга“, посветена на родните автори и техните произведения, които изграждат културната идентичност и оставят следа в личните истории на читателите. Инициативата цели да ангажира обществеността в национален разговор за значението на четенето и да открои книгите, които формират ценностите и въображението на различните поколения.

Кампанията ще се реализира в три етапа, като първият ще се проведе между 1 и 10 май. В него всеки читател може свободно да номинира любима българска книга, без жанрови или тематични ограничения, чрез специално създадена лендинг страница. Вторият етап ще бъде от 14 до 22 май, когато ще се проведе гласуване между най-често посочваните заглавия. Книгите-победители ще бъдат обявени на 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

„С „Обичам българската книга“ провокираме читателите да споделят кои български заглавия са оставили следа в живота им – от първото произведение, което са прочели, до онова, което продължава да ги вълнува и до днес. Вярвам, че всеки пази в съзнанието си поне една „лична“ книга – като скъп спомен, вдъхновение или част от собствената си история. Затова каним всички – малки и големи – да се включат и да гласуват за любимите си български книги“– сподели Ния Арсениева, изпълнителен директор на верига книжарници Orange.

Кампанията „Обичам българската книга“ отправя покана към всички читатели да си припомнят онези произведения, които са ги вдъхновили, променили или съпътствали през годините. Чрез общото усилие да бъдат откроени най-обичаните заглавия се създава още една възможност българската литература да заеме своето заслужено място в съвременното културно пространство.

Повече информация за гласуването и правилата на кампанията можете да намерите тук.

Начало на световната десетдневка на животните

Димитър Насков — Fri, 04 Oct 2024 07:56:56 +0000

Световен ден за защита на животните- Решение за отбелязването му е взето през 1931 г. на международния конгрес на Движението за защита на природата във Флоренция.

Животът е пълен с примери за благородството и всеотдайността на животните. Помните ли трогателната история на Хачико –преданото старо куче, очаквало завръщането на стопанина си цели 7 години след неговата смърт? Ами онази разтърсваща история за Бим черното ухо? Да не забравяме и вълнуващите послания в книгите, разказващи за безрезервната обич, преданост и вярност, на които животните са способни. Романи, оставили незаличим отпечатък в съзнанието и сърцата на не едно поколение („Дивото зове”, „Майкъл, братът на Джери”, „Червеното пони”, „Лъвицата Елза“, „Кучешко сърце“,“Серенгети не трябва да загине”).

Две нови литературни отличия за Николина Барбутева

Димитър Насков — Wed, 27 Dec 2023 10:22:56 +0000

Пещера. Краят на календарната 2023 година донесе две нови литературни отличия за пещерската авторка Николина Барбутева.

Първото бе получено от НЧ „Васил Левски – 1928“ – гр. София за Националния конкурс „Защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден“, Матей 12:37. Николина зае призовото второ място с есе, посветено на тази тема.

По повод 150 годишния юбилей на НЧ „Съзнание 1873“ – с. Брестовица бе организиран Национален литературен конкурс под надслов „Моето читалище“. В него Барбутева бе удостоена с почетното трето място. Есето й намери място в специално издаден сборник с всички отличени творби в конкурса, както и публикация в специално юбилейно печатно издание.

„Чувствам се щастлива от тези постижения, които считам за венец на моите творчески усилия. Надявам се все повече хора да се престрашават да изявяват талантите си, да не се оставят нищо и никой да ги отклонява от пътя им и да вярват в чудеса.“ – споделя Николина.

Зрелостниците : Утре в 8.00 ч за матурата по литература. Резултати на 9 юни

Димитър Насков — Thu, 18 May 2023 09:53:33 +0000

Утрешният държавен зрелостен изпит по български език и литература ще се проведе в 750 училища и 4200 зали. Ангажирани са над 9000 квестори. Изпитът започва в 8:30 часа, като зрелостниците трябва да бъдат в изпитните зали поне 30 минути по-рано, предупреди Министерството на образованието и науката.

Те трябва да си носят документ за самоличност и служебната бележка, която може да бъде и на електронен носител.

Пише се с черен химикал.

Изпитът е разделен на три модула. Първите два са по 60 минути, а третият – 120 минути. За ученици със СОП са предвидени до 30 минути повече за всеки модул.

И тази година максималният брой точки на матурата ще е 100 точки, а изпитът се смята за издържан при минимум 30. Тестът се състои от 22 задачи с избираем отговор, 16 с кратък свободен отговор и 2 с разширен свободен отговор. Последният 41 въпрос включва писане на есе или интерпретативно съчинение, като за втора поредна година за тях ще има две отделни теми. Съчинението е върху изучавана творба. При него от зрелостниците се очаква да интерпретират зададената тема спрямо текста на произведението. От тях се изисква да формулират ясна теза, да я аргументират, да коментират използваните изразни средства. Темата за есе не е обвързана с конкретен литературен текст и при нейното интерпретиране няма ограничения.

Резултатите от държавния зрелостен изпит ще бъдат обявени до 9 юни.

Източник : / https://offnews.bg