„Само част от кърлежите се вадят в Инфекциозно отделение. Много хора, особено по селата, които са отглеждали животни, не стигат до отделението и ги премахват сами. Самият кърлеж не причинява болест. Той е заразен с микроорганизъм, който може да причини заболяване.

Пазарджишкият регион е ендемичен за марсилска треска

Тази година обаче имаме само няколко случая. Кърлежи сваляме, но не се развива заболяването“, обясни доц. д-р Мария Пишмишева.

Другата болест, която е най-разпространена в България, е лаймската борелиоза, но тя не е характерна за Пазарджишка област. Доц. Пишмишева препоръчва свалените кърлежи да се изследват дали са заразени с причинителя на лаймската болест, но подобни изследвания се правят в столицата. Тя съветва кърлежите да не се пипат с голи ръце, да не се мачкат и изстискват, а да се премахват с ръкавици и очила на очите. Кърлежът не трябва да се третира с мазнина и да не се сваля, ако не се знае точно по какъв начин. По-добре е да се потърси специализирана помощ.

Загадка

Отговор на хилядолетната загадка дава едногодишно проучване на двама италиански археолози, публикувано от „Дискавъри Нюз“ (Discovery News). Изследването проучва хранителните навици в Йерусалим в началото на I век от н.е., като се основава на библейски стихове, еврейски писания, древни римски произведения и археологически данни.

„Библията обсъжда какво се е случило по време на тази вечеря, но не дава подробности какво са яли Исус и неговите 12 другари“, коментира Дженерозо Урчиуоли, археолог в италианския център Петри.

Урчиуоли, експерт по история на ранното християнство, заедно с колегата си Марта Бероньо, археолог и египтолог в Музея на египетското изкуство в Торино, публикуваха откритията си в книгата „Йерусалим: Тайната вечеря“ (Gerusalemme: l’Ultima Cena).

„Отправната точка е предположението, че Исус е бил евреин. Той и учениците му са спазвали традициите, предадени от Тората, и забраните, свързани с храната“, изтъква Урчиуоли.

Събирайки исторически данни и улики от произведения на изкуството като катакомбни рисунки от III век, изследователите успяват да реконструират храните и хранителните навици в Палестина преди 2000 години.

Заблуда

Получената картина обаче е напълно различна от традиционните интерпретации на Тайната вечеря. Една от най-големите заблуди, наложена от картината на Леонардо да Винчи, е, че Исус и апостолите са се хранили седнали на столове около маса.

Оказва се, че вечерята, организирана в горната стая на къща в Йерусалим, не е представлявала такова седящо събиране край правоъгълна трапеза.

„По това време в Палестина храната се поставя на ниски маси и гостите ядат излегнали се на подови възглавници и килими“, разкрива археологът.

Чиниите, чашите и вазите са били направени от камък. Свидетелства за каменни съдове от I век сл. Хр. са открити на много места близо до Йерусалим и Галилея.

„Евреите, които са спазвали правилата за чистота, са използвали предимно каменни съдове, които са били по-хигиенични“, отбелязва Урчиуоли. По думите му друг вариант е бил използването на фина червена керамика (terra sigillata), международна тенденция по това време.

Правило

Учените разкриват още, че позицията на гостите около масата се е подчинявала на точно определено правило, като най-важни са били тези отдясно и отляво на почетния гост. „Стиховете от Евангелието на Йоан показват, че Юда е бил много близо до Исус, вероятно отляво. Наистина ни се казва, че Юда е потопил хляб в чинията на Божия син, следвайки практиката на споделяне на храна от обща купа“, описва италианският изследовател.

Кана Галилейска

Търсейки храните от Тайната вечеря, Урчиуоли и Бероньо се съсредоточават върху две други важни ястия, споменати в Новия завет – сватбата в Кана с Христовото чудо, превърнало водата във вино, и пиршеството на Ирод, известно с обезглавяването на Йоан Кръстител.

„Сватбата в Кана ни позволи да разберем еврейските религиозни хранителни закони, известни като кашрут, които определят какви храни могат и не могат да се ядат и как трябва да бъдат приготвени. От друга страна банкетът на Ирод ни позволи да анализираме римските кулинарни влияния в Йерусалим“, сподели Дженерозо Урчиуоли.

В допълнение към виното и хляба на Тайната вечеря вероятно е присъствал тцир. Това е вариант на римския рибен сос гарум, който сигурно е бил на масата както на сватбата в Кана, така и на угощението, дадено от Ирод.

Изход

Описвайки своите изследвания в книгата, археолозите предполагат, че Тайната вечеря може да се е случила по време на Празника на шатрите, есенен фестивал в памет на годините, прекарани от израилтяните в пустинята в крехки жилища след Изхода.

Но според Евангелието на Марк Исус се приготвил за Тайната вечеря на „първия ден на безквасните хлябове, когато принесли в жертва пасхалното агне“.

Ако Тайната вечеря беше пасхална трапеза, организирана от евреите тогава, както и сега, за да отбележат изхода от Египет, храната вероятно щеше да включва агнешко.

Писанието ни дава друга следа: безквасният хляб и виното също са в менюто. Исус разчупи хляба и благослови виното, като каза на своите апостоли, че хлябът е Неговото тяло, а виното е Неговата кръв, като по този начин постави основата на Божественото общение.

Десерт

Според двамата учени другите храни на масата вероятно са били:

– чолент, задушено ястие от боб, което се готви бавно на много слаб огън

– маслини с исоп, билка с аромат на мента

– горчиви билки с шамфъстък

За десерт се предполага, че е бил поднесен харосет. Това е смес от фурми и други ядки, нещо като тахан, объркани с парченца пресни плодове.

„Горчивите билки и харосетът са характерни за Пасхата“, отбелязва Урчиуоли.

Източник : / https://telegraph.bg

Доц. Димитър Вучев, инспектори и лаборанти от РЗИ Пазарджик извършват епидемиологично проучване и изследват лицата консумирали от дивото месо.

На всички заболели, след преглед, е назначено адекватно лечение и са на домашно наблюдение. На всички останали, консумирали от дивечовото месо, е назначено профилактично лечение с цел предотвратяване развитието на заболяване.

За възникналите случаи на трихинелоза са уведомени Министерство на здравеопазването, Националният център по заразни и паразитни болести и ОДБХ Пазарджик.

Превантивните мерки предотвратяват епидемичните взривове от трихинелоза

През ловния период нараства вероятността от заразяване с трихинелоза – тежко паразитно заболяване, което засяга хората, домашните и дивите свине, а също котки, кучета, лисици, вълци, чакали, плъхове, мишки и др.

Рискът от заболяването е най-голям през есента и зимата, когато се колят домашни свине, ловуват се глигани и се приготвят домашни колбаси.  Тогава се регистрират и най-голям брой заразени.

Човек заболява от трихинелоза при употреба на недобре термично обработено месо, мляно месо и сурови месни продукти /пастърма, филе, луканка, суджук, бабек и др./ от заразено животно, с които поглъща трихинелни ларви. Често заболяват цели семейства и групи от хора, консумирали от заразените продукти.

Източник на зараза са домашните свине, глигани, по-рядко коне и мечки, а резервоари в природата са плъхове, мишки и други месоядни животни.

Причинителите са малки глисти – трихинели. Попаднали с храната у човека, те живеят в тънките черва, където нарастват до 2-4 мм. Женските отделят ларви, които проникват през чревната стена в лимфните и кръвоносните съдове и се разсейват в двигателните мускули на цялото тяло. Там  се завиват спираловидно и се обвиват в капсулки. След няколко месеца ларвите се калцират и повечето от тях умират, но някои остават дълго време жизнеспособни.

Болестните оплаквания се проявяват средно 10-15 дни след заразата. Често се диагностицира погрешно като грип, остра вирусна инфекция, простуда, ентероколит и др. В началото започва с болки в корема, повръщане и диария /при леко протичане тези оплаквания отсъстват/. Температурата се повишава над 38 градуса, съпроводена със силно главоболие, очите се зачервяват, клепачите отичат, възможна е поява на сърбящи обриви. Характерни са мускулни болки, движенията се затрудняват, болните са отпаднали. При тежко протичане могат да настъпят усложнения, като неврит, радикулит, пневмония, енцефалит и др. Някои от тези усложнения, ако не се диагностицират и лекуват своевременно, могат да завършат фатално.

ПРОФИЛАКТИКАТА на трихинелозата изисква строг ветеринарно-санитарен контрол при добива на месо от домашна свиня и глиган, чрез задължително паразитологично трихинелоскопско изследване. Не се допуска неизследвано месо за консумация и приготвяне на колбаси, дори и с термична обработка.

На изследване за трихинелоза подлежат всички заклани домашни свине и убити глигани. Ако се открие заразено животно, месото му се  унищожава чрез изгаряне. Домашните свине следва да се отглеждат в подходящи, хигиенно издържани помещения, без достъп на плъхове и мишки в тях и до фуража. В личните стопанства, фермите и кланиците се провеждат периодични дератизации и други мероприятия за борба с гризачите.

При случай на заболяване от трихинелоза личният лекар с методичната помощ на паразитолога от РЗИ участва активно в епидемиологичното проучване и противоепидемичната дейност.

На самия 24 май той подари разкошна графика от пещерската художничка Елена Стайкова. Вдъхновена от рисуваната през 1905 г. картина на Антон Митов, графиката показва патрона на Гимназията, отдаден на просветителската си мисия.

Дарителският жест на господин Ненков, който сам е възпитаник на СУ, не само изненада приятно всички, свързани с Гимназията, но и беше направен в най-подходящия ден.

Най-сърдечни благодарности!