След него светлата част на деня започва да се увеличава.

Първата причина е, че нашата звезда, Слънцето, както и повечето останали звезди, не са точки, а кълба, т.е наблюдавани от планетите си изглеждат като окръжности.

Реално денят започва, когато горната част на Слънцето се подаде над хоризонта, а това става десетки секунди преди центърът му да е преминал линията на хоризонта.

При залез също се „печелят“ няколко минути поради същата причина – последните части от светилото се скриват под хоризонта след центъра му.

Втората причина е рефракцията. В нашата атмосфера тя обикновено е положителна, т.е слънчевите лъчи, които всъщност са вълни, имат съвсем слабо, но достатъчно забележимо огъване към земната повърхност.

Това означава, че при изгрев, когато ние започваме да виждаме (част от)Слънцето над хоризонта, всъщност реално то все още се намира малко под него.

Така, заради рефракцията, добавяме още малко време към светлата част на денонощието и вместо на 20-21 март, равноденствието настъпва няколко дни по-рано, в случая – на 2 март.