Роден в многодетно семейство на българин и ирландка, той от малък проявява наклонност към математика и електротехника. Завършва електроинженерство, а след това защитава магистърска степен по математика и докторска дисертация по теоретична физика. Професионалната му кариера започва в Щатския колеж на Айова като преподавател по математика и физика. Научните му интереси и разработваните от докторантите под негово ръководство теми го изправят пред необходимостта от решаване на сложни диференциални уравнения, за които са необходими значителни по обем изчисления. Наличната изчислителна техника (табулатори, настолни калкулатори, касови апарати, акумулатори и т.н.) не е достатъчно гъвкава.

След няколко неуспешни опита да ги приспособи Атанасов стига до идеята за принципно нова машина за изчисления: банка от калкулатори тип Monroe, свързани към обща ос, а целта му е да решава системи с линейни уравнения по модифициран метод на Гаус. Двамата с Клифърд Бери създават прототип на машина, която превръща десетичните числа в двоични, извършва аритметични операции, използва логически изрази и записва междинните резултати в регенеративна памет. Макар и получила името компютър на Атанасов – Бери по време на делото Honeywell v. Sperry Rand, тя не отговаря на съвременната дефиниция за компютър. Поради влизането на САЩ във Втората световна война, проектът остава незавършен и прототипът е изгубен.

Войната променя из основи кариерата на Атанасов и в периода 1942 – 1952 г. той работи само по военни проекти. След това основава собствена консултантска компания, става успешен бизнесмен и през 1969 г. се пенсионира. През това време компютърната индустрия се развива и конкуренцията между производителите расте. През 1967 г. с Атанасов се свързват адвокати, научили за неговия предвоенен проект, и го призовават за свидетел по дела, свързани с патента на ENIAC. Така замисълът и реализацията на машината на Атанасов стават широко известни за първи път чрез съдебното решение по делото Honeywell, Inc. v. Sperry Rand Corp, произнесено през 1973 г.

Признанието на Джон Атанасов като компютърен пионер идва трудно, тъй като приносът му е косвен. В САЩ е награден с Computer Pioneer Medal от Институт на инженерите по електротехника и електроника (IEEE) едва през 1984 г. Университетът в Айова също му отдава заслуженото, като финансира построяване на реплика на машината му, но най-много почести получава при двете си посещения в България, където е прославян като „българинът – баща на електронния компютър“, избран за чуждестранен член на БАН и награждаван неколкократно с ордени.

Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк. Баща му Иван Атанасов е родом от Ямболско, но рано остава без баща, който загива в Бояджишкото клане през 1876 г. През 1889 г., на 13-годишна възраст, Иван Атанасов емигрира в Америка заедно с чичо си. След смъртта на чичото, Иван остава сам на 16 години, но успява да завърши колеж, а след дипломирането си създава семейство с Айва Луцена Парди, учителка по математика от френско-ирландско потекло. В семейството се раждат осем деца: Джон-Винсент, Етелин-Зорка, Маргарет, Теодор, Ейвис, Реймънд, Мелва и Ървинг.

4 октомври е рождената дата на Джон Атанасов, чийто принос в развитието на компютърната техника е световно признат. Той е роден през 1903 г. в Хамилтън, щата Ню Йорк. Джон Атанасов се дипломира като бакалавър по електроинженерство през 1925 г. в университета Гейнсвил, Флорида, а през 1926 г. защитава магистърска степен по математика в Щатския колеж на Айова.

В периода 1939-1941 г. Джон Атанасов и Клифърд Бери в Щатският колеж на Айова работят по направата и усъвършенстването на ABC (Atanasoff-Berry Computer), както е наречен първият компютър, който никога не е патентован.