вторник , 22 юни 2021
Най - четени новини
Пещера и до днес пази своите параклиси и черковища
Снимка : Mxd A-z

Пещера и до днес пази своите параклиси и черковища

Пещера. Свети Константин над Пещера е връх със старинно черковище, вероятно манастир или параклис. Обектът е в непосредствена близост до землищата на Дорково и Костандово и до старинния път през Каркария от Пазарджик до Чепино, откъдето са дошли войските, принудили чепинци да се помохамеданчат.

На 21 май да си спомним за християнските светилища край Пещера

През 1999 г. е възобновен параклис на имената на равноапостолите „Св. Св. Елена и Константин“. Легендите разказват, че е построен е върху руините на средновековен манастир.

Пещера и до днес пази своите параклиси и черковища .

Параклисът „Св. Марина“ се намира в югоизточния край на града, край пътя за Брацигово. На времето този възстановен параклис е бил в гора, наречен по името на много почитана светица в нашия край. Ив. Попов (стр. 58) предполага, че в това име се крие славянската езическа богиня Морана. Пак по негово сведение на това място пещерни ходили с икони.

На територията на Пещера е изграден и параклис на името на „Св. Атанас“. Намирал се е между Теяковата воденица и Старата централа. Ив. Попов (стр. 37) твърди, че на мястото има следи от езическо светилище, в което е намерен некропол и някаква надупчена плоча.

Параклисът „Св. Неделя“ се намира в западния край на града. Предполага се, че е разрушен манастир, параклис и оброчище. По свидетелство на Ив. Попов (стр. 41) тук са изкопани 14 кюпа, разположени в редица. Възобновен е през 2002 г.

Параклисът „Св. Илия“ и „Св. Варвара“ е възобновен е през 2000 г.

Параклисът „Св. Никола“ е разположен северозападно от града, в м. „Никулска черква“. Изграден е до руините на стара църква.

Параклис „Св. Спас“ се намира  северно от града, в ляво от пътя за Пазарджик. Възобновен през 1999 г.

Параклисът „Св. Георги“ е в югозападния край на града, в ляво от пътя за Батак. До днес са останали следи от параклис (?); на мястото намерени гробове, в които до всеки скелет се намирал голям сърповиден меч или друго оръжие, оръдие (вж. и при Ив. Попов, стр. 37—38).

Свети Никола — вероятно скален параклис. К. Иречек (стр. 442) чул от стари пещерци, че в подножието на пещерите при стока на река Бръшляница и Стара река били намерени 10—12 кюпа. Пещерняците в града (по устно съобщение на Борис Евтимов) намерили в мястото следи от живот и огнище. Запазено е смътно предание за отшелник. Г. Стоева и др. Съобщават за късноантична крепост и църква. Хр. Попконстантилов (стр. 429) е чул, че така се нарича скала до пещерите Ушатови дупки.

Света Петка  е име на върха и на старинно черковище, за което Захариев (стр. 62) пише, че по негово време (1865 г.) развалините от голяма черква стояли извън града. Съществува предание за чудодейна икона от тази черква, укрита от някакъв свещеник в пещерите; била намерена около 1740 г. и пренесена в градската черква „Св. Петка“ в Сивата махала.

В топонимията на Пещера се откриват 14 култови обекта, от които 10 могат да се определят като стари черкви, с което броят се засича, със съобщението на Захариев (стр. 64): „В първото, село (Пещера — бел. ТБ) е имало 10 черкови повечето с кубета, на които имената селяните знаят коя на кой светия е била посвятена и си наричат оброчища, но най-пространна и най-великолепна, е била Св. Петка, както ся види от развалените й стени и сводове.“

Също така трябва да се има предвид, че е възможно някои от старите черковища в Пещерско, предимно крепостни църкви и параклиси, да са били разрушени още при самото завоюване на твърдините.