Обичаите на пещерци преди Великден се тачат и до днес

Страстната седмица в Пещера се съблюдавала от всички

[dropcap]П[/dropcap]ещера. На 25 март Православната църква отбелязва един от най-важните празници – Благовещение / 25 март /, който е част от Великденския празничен цикъл. В календара денят, чийто корени се губят далеч назад в езическите времена и имат пряка връзка с пролетното равноденствие, е известен в Пещера с името  Благовец. Следват лазаровден, Цветница, Великден и Гергьовден.

[dropcap]З[/dropcap]наете ли, че на Благовец старите пещерци имали обичай да се чука по тава или тенекия за да се прогонят змиите? Според поверието в града ни едва тогава идвали пролетните птици. Започвало да се люпи бубеното семе и ако времето е ясно на този ден, бубите ще бъдат добри и здрави.

На Лазаровден– събота преди Цветница- улиците в Пещера се огласяли от смях и песни на лазарки. Пеели се традиционните лазарски песни по домовете на хората. Според традициите тук, момиче, което не е лазарувало не може да се момее и да се омъжи. Обичаите били за очакван берекет и благоденствие на стопаните.

На Връбница / Цветница / – неделята преди Великден- вратите на къщите се окичвали с върбови клонки. Така се украсявали вратите на учрежденията, дюкяните и училищата в града. Пещерки слагали клонка от дървото и на иконата в къщата.

През цялата страстна седмица в къщите царяла суетня. Домакините започвали от ранни зори да чистят домовете си. В сряда обаче жените не работели. , в четвъртък боядисвали великденските яйца, в разпети петък и събота посещавали църковните храмове за а минат „под  питафила“. Не било рядко решението на пещерски родове да се тримери. Яденето за Великден е занесено в махленската фурна за да се приготви на бавен огън и да е вкусно. В събота в полунощ всички пещерци се отправяли към православните храмове на Великденска литургия.

На Великден населението надявало новите премени и одежди, обували обувките и се устремявали към хорото. Следвало ядене, пиене, веселие, люлеене по люлки, ходене по гости, чукане с яйца.

На Гергьовден украсявали портите с клонки от кавак. Традиция било да се приготвя общоградски курбан за благодарност и опрощение. Жителите на града се теглили на кантар. В този ден се спазарявали овчари и пастири, започвал строителния сезон, чакан от мнозина дюлгери и майстори.