Да си спомним за Владимир Мусаков

Владимир Петров Мусаков е български писател и драматург.

Роден е на 25 октомври 1887 година в София. През 1912 година завършва право и финанси в Москва. По майчина линия има роднински връзки с рода на Драган Цанков, когото нарича „вуйчо“.  Сътрудничи на вестниците „Балканска трибуна“ и „Ден“ и списанията „Листопад“, „Родно изкуство“, „Светлина“, „Факел“. Автор на пиеса „Далила“, играна в София 1921 г. и на белетристичната книга „Кървави петна“ 1943 (посмъртно). Пише драми с библейски сюжети, разкази и приказки. Брат на скулптора Атанас Мусаков.

Творчеството на Мусаков се формира в предвоенния период, но изразява естетически търсения и художествени експерименти, характерни за развитието на модернизмите по времето на войните и в следвоенния период. Такъв е например художественият метод на синкретизма, типичен за неговата драматургия. Литературните и театралните възгледи на Мусаков се формират въз основа на водещите естетически движения в Русия и Европа от началото на ХХ в. (новите театрални теории на Станиславски и Райнхард, изкуството на МХАТ и на Комисаржевска).

Написана в експресивен стил като лични преживявания и впечатления от войната под формата на дневникови записки, „Кървави петна“ (1916) е уникална книга дневник за граничните състояния на личността по време на война, за насилието, безумието и смъртта, за пропаданията и извисяванията на българския дух и е определяна от критиката като най-значителното реалистично антивоенно произведение.

На 19.09.1916 на линията Кубадин – Кокарджа е ранен и умира от тетанус във военно-полевата болница в с. Алфатар. Във военната му раница са намерени романът „Яна“ и записките му от фронта „Кървави петна“.