Да си спомним за Кирил Семов

Кирил Семов е роден на 14 септември 1932 г. в София. Жизнерадостен и артистичен, той с лекота се справя с различните стилове на забавната музика – еднакво добре интерпретира лирични балади, френски шансони или шлагери в стил суинг. Няма музикално образование, но като ученик ходи на уроци по пеене, а по-късно усъвършенства гласа си в хора на Софийската опера и на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“.

Работил е в Ансамбъла на Трудовата повинност (1952 – 1955), хора на ДМТ „Стефан Македонски“, Ансамбъла за песни на БНР. Бил е солист на Естрадата на Българската армия, Естрадния оркестър към Комитета за телевизия и радио и оркестър „София“. В края на 50-те участва активно в концертите в БИАД като солист на „Студио 5“ и става много популярен.

През по-голямата част от своята кариера работи в артистични и циркови програми в увеселителните заведения (оркестрите на Йонко Татаров, Никола Чалъшканов, „Оптимистите“). Гостувал е с концертни програми в СССР, Румъния, Полша, Унгария, Чехословакия, ГДР.

Сред наградените песни в негово изпълнение на фестивала „Златният Орфей“ са: „Ева“ – втора награда – 1965 г., „Балада за несебърските камбани“ – специална награда – 1966 г., „Сън сънувах“ – Голямата награда „Златният Орфей“ – 1969 г. (в дует с Маргрет Николова) – и трите песни са по музика на Атанас Бояджиев. Сред популярните песни, изпълнявани от него, са и: „Синя вечер“ (м. Емил Георгиев), „Дъжд“ (м. Борис Карадимчев), „Една девойка ме попита“ (м. Димитър Вълчев).

Една от последните песни, която записва, е из филмовия мюзикъл „Баща ми бояджията“ – „Песен за грозното пате“ (м. Петър Ступел).

Любопитна подробност е, че през 1967 г. в Румъния е издаден първият студиен албум на Кирил Семов от „Electrecord“ – дългосвиреща плоча с осем песни.

През 1968 г. „Балкантон“ издава малката му плоча „Хумористични градски песни“, в която Кирил Семов е изписан под псевдонима Георги Христов. Тя съдържа общо четири песни, които правят Семов популярен с изпълненията на „Моряците се връщат“, „Черен влак се композира“, „Дряновските моми“ и „Градил Илия килия“, която е в дует с Василка Иванова.

Умира на 10 ноември 1972 година в София, на 40-годишна възраст.

Приживе певецът не успява да получи международно признание от фестивалите за забавна музика, не успява да запише дългосвиреща плоча в България, а и престижните награди в биографията му са малко. Въпреки това остава като един от първите певци със собствен облик в българската попмузика.

През 1995 г., с помощта на фондация „Стефан Воронов“, на аудиокасета е издаден албумът „Синя вечер“ с песни в изпълнение на Кирил Семов.