Пещерецът проф. Янко Тодоров: Един от видните изследователи на античната история

Пещера. Янко Тодоров е един от изявените български учени историци от 20-те до 50-те години на ХХ век, дългогодишен професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е сред големите ни специалисти по стара история на нашите земи, един от малцината наши историци, специализирали последователно в три престижни европейски университети – Мюнхенския, Оксфордския и Кеймбриджкия.

Бъдещият историк е роден в Пещера на 22 декември 1893 г.

Учи в родния си град, където завършва основно и средно образование. След това се записва да следва история в Софийския университет. Дипломира се с отличие и е изпратен на специализация в Германия. В Мюнхенския университет специализира стара история на света и класическа филология. Впоследствие продължава специализацията си по същите науки във Великобритания, в престижните Оксфордски и Кеймбриджки университети.

В средата на 20-те години на ХХ век Янко Тодоров се завръща в България и се отдава на научна и преподавателска работа. Младият историк е привлечен като асистент в Катедрата по стара история на Софийския университет, където прави блестяща кариера – от 1932 г. е доцент, а от 1933 г. професор по антична история. Научните му интереси са насочени основно към старата история на българските земи. Води университетски курсове по история на стария Изток, Асиро-Вавилонската цивилизация, евреите в древността, древния елинизъм, история на Рим и на Древна Македония.

Проф. Янко Тодоров се утвърждава като един от най – задълбочените български учени в областта на античната култура на нашите земи и древните цивилизации. Автор е на стотици научни трудове, книги, учебници и ръководства, като по-важни са изследванията му за: „Паганизмът в Долна Мизия“ (1928 г.), „Тракийските царе“ (1933 г.) , „Античната култура в България“ (1942 г.) и др. Става известен в българските научни среди с това, че е изключителен полиглот – владее и ползва 21 езика.

Под силно давление на учението на Лев Толстой – толстоизмът, проф. Тодоров става последовател и донася в Пещера това учение, съдържащо се във въздържание, вегетарианство, отказ от тютюнопушене и употреба на алкохол. Член и съосновател е на Български вегетариански съюз, както и дългогодишен редактор на списание „Вегетариански преглед”.

Есперантист и виден пацифист – делегат на множество конгреси и конференции. Единственият пещерец, който през 1923г. се среща с бъдещия премиер на Индия Джавахарлал Неру на Конгреса на мира във Виена. Студенти на проф. Янко Тодоров са бъдещите видни български историци проф. Димитър Ангелов, проф. Христо Гандев, проф. Бистра Цветкова и проф. Иван Дуйчев, който нарича нашия професор „Заслужил историк на древността“.

Проф. Янко Янев Тодоров прекратява научната си дейност в резултат на промените в страната след 9-ти септември 1944г. и впоследствие на това настъпилите промени и в Софийския Университет, който напуска през 1948г. Неговите схващания за живота, политическите и идеологическите му възгледи ярко контрастират със утвърждаващата се социалистическа идеология. Той поставя себе си в дълбока изолация и прекратява своята активна дейност.

Заслугите му в областта на античната история остават дълго време забравени.

Проф. Янко Тодоров завършва земния си път  на 11 май 1951г. в София

Днес той е признат учен от национална и международна величина. Българската научна общност преоткрива трудовете и таланта на нашият съгражданин, защото с дейността си на учен – историк професор Янко Тодоров оставя трайна диря в българската историческа наука като виден изследовател на Старата история на нашите земи и е гордост за нашия град Пещера.