150 години Априлско въстание в село Радилово

На 22 април 1876г вестта за обявяване на въстанието радиловци научават от Тончо Попов, който случайно е бил в Али Кочово и получил от Васил Петлешков екземпляр от кървавото писмо, а по –късно Ангелиев пристигнал от Брацигово с още един екземпляр, който прочита пред цялото население. Един от двата екземпляра е изпратен в Батак.

На 23 април радиловското население ръководено от Георги Ангелиев, Кото Иванов, Марко Петров Никола Коцев тръгват за Брацигово. Първото сражение на въстаниците било в местността“ Водениците” още преди да пристигнат в Брацигово. За главнокомандващ брациговското въстание е назначен Георги Ангелиев и негови помощници Иван Банчев и Лазар Илиев от Али Кочово. Въстаниците били разпределени на четири позиции : западна-най- дългата и най- важната, която обхваща двата пътя за Пещера и Пазарджик, южна, северна и източна.

Начело на западната позиция за стотник бил избран радиловецът Кото Иванов. Никола Коцев също бил стотник по време на въстанието, а негов помощник Георги Вачков. На 26 април въстаниците са били разпределени по позициите и Георги Ангелиев, Васил Петлешков, Ангел Арнаудов, Никола Войнов, Иван Банчев и Лазар Илиев са следили за правилното подреждане.

На 27 април се пробвали шестте черешови топчета. Черешовото топче от Радилово е изработено от Спас Рабаджията и с него е стрелял Пено Вачков. На 28 април започнали да се водят преговори с батачани за преселване на въстаниците от Брацигово в баташките гори. Батачани изпращат 200 коня но при Чанакчиево /днешно Розово/ се завързала престрелка между батачаните и турците.

На 30 април две чети -едната от 200 въстаника, командвана от Петлешков и другата от 100 – командвана от Георги Ангелиев решават да ударят Чанакчиево, но тъкмо да овладеят селото дошло съобщение, че турците били готови да влязат в Брацигово и въстаниците се върнали да осигурят отбраната на цялото население. От 1 до 6 май се водят всеки ден боеве. По време на отбраната особено се проявил Кото Иванов. На 4 май от Пещера се задава голяма вражеска орда.

Тогава той се заравя в торището пред позицията , изчаква да приближат турците и с точният си изстрел поваля предводителя на ордата. Изплашените турци побягват. След шест дни обсада и потресаващите вести за клането в Батак се наложило да се водят преговори с турците за да бъде запазено населението . Когато турците се опитали да хванат Кото Иванов ,той хладнокръвно забил нож в гърдите си ,като изпълнил до край въстаническата клетва.

През следващите дни, след потушаване на въстанието, били арестувани седем радиловци и изклани в местността “Бялча”. След потушаване на въстанието, връщайки се в селото, радиловци намират изгорели до основи своите домове. На 25 април турският башибозук пристигал в Радилово, видял пустото село и го изгаря до основи, като преди това го ограбва.

Подвигът на радиловци е и ще остане пример за саможертва и героизъм, свещен дълг и послание към днешните и идните поколения, за свободолюбие и национална гордост.