Димитър НасковДа си пазим българските празници и обичаи
Пещера. Следващата събота- 14 февруари- последователите на Римокатолическата църква ще отбележат подобаващо паметта на Свети Валентин. Макар да е западноевропейски, католически и англикански празник, той се чества масово и от протестантите. От известно време- и от нас, българите, източноправославните християни.
Започва трескавото изпращане на картички, цветя, възглавнички, играчки и всевъзможни дрънкулки във формата на сърца. Празникът се превърна в особено популярен сред младите поколения у нас и по известност и пристрастяване вече спокойно може да се мери с Хелоуин.
Пиша тези редове, за да напомня, че ние, българите, си имаме свой празник, посветен на обичта. Според нашата православна църква денят на Света Валентина е на 10 февруари. Тя е малко известна светица, останала в сянката на своя католически съименник- вероятно заради оскъдните сведения за живота ѝ. Важното обаче е, че името ѝ в превод от латински означава „силна“.
Но 10 февруари има още нещо много важно в нашата традиция. На този ден Православната църква почита Свети свещеномъченик Харалампий- покровител на пчеларите и, според народните вярвания, пазител от болести, най-вече от чумата. Вярва се, че именно на този ден медът придобива особена лечебна сила- символ на здраве, добруване и божия закрила.
Затова, в крайна сметка, по-нетърпеливите нека не чакат 14 февруари. Нека още на 10- и намислят обични думи, натъкмят подходящи дарове, снабдят се с цветя и поздравят Валентин, Валентина, Валери, Валерия, Валя, Харалампи и Харалампий. Нека намерят време за блага дума към пчеларите, да вкусят от сладостта на меда и да си припомнят, че нашенските празници са тези, които ще ни пазят и съхранят във времената.
Защото е страшно да забравяме своите и да се кланяме и вричаме единствено на чуждите.
А след още девет дни можем отново да уважим и повторим старите традиции или просто да дарим обич. Защото тя сякаш се изгуби по нашенските земи- а така ни липсва. Липсва ни в думите, в жестовете, в погледите помежду ни. А празниците не са само дати в календара. Те са повод да си спомним кои сме, откъде идваме и какво ни държи заедно.
Да съхраняваме обичта си, да я споделяме и да я предаваме нататък- така, както са го правили преди нас. За да я има и утре. За да дочакаме в мир и обич и нашия Ден. Да ни поздравят- където и да се намираме. Да усетим, че принадлежим, че сме помнени и че нишката на традицията не е прекъсната. Защото само с обич и памет можем да останем народ.
Д. Насков
