Димитър НасковОтвори поредният граничен пункт с Гърция, остава да отворим и последния (през Доспат) като разтопим „Белите снегове“
Пещера. Векове наред това място е било ключова спирка за пътници, търговци и кервани
Най-силното материално доказателство за този “вертикален” път е римският мост “Кемера”
През Средновековието крепостта на деспот Алексий Слав над Доспат контролира именно тези проходи
На 20 януари официално се отвори още един граничен пункт в Родопите: Рудозем – Ксанти.
Пункт, който се строеше повече от 30 години. С това Родопите правят още една крачка към възстановяване на прекъснатите си връзки с Беломорието.
Но остава последният, най-старият и най-прекият път, който все още чака своето възраждане. Това е древният трансродопски път, минавал през днешните Пещера – Батак – Доспат – Барутин – Чавдар – Бръщен, пресичал Родопите през прохода Елидже и излизал директно в района на селището Сидиронеро (известно преди 1927 г. като Осеница) и Драма, а оттам – към Кавала и Бялото море.
Път, който Родопите никога не са забравяли. Не е случайно, че Доспат е възникнал именно тук.
Според една от версиите името му произлиза от деспот Слав, но според друга – от персийската дума „дост“ и българската „път“, т. е. „приятел на пътя“. И действително – векове наред това място е било ключова спирка за пътници, търговци и кервани. На карти отпреди 150 години ясно са отбелязани Доспатските ханове и друма на юг.
Още в римско време през този район минава път, свързващ Филипополис (Пловдив) с Егейското крайбрежие и голямата имперска магистрала Виа Егнация. Трасето преминава през Пещера, Батак и Доспат, стига до Барутин, откъдето се разклонява. Единият маршрут описва по-дълга дъга към Никополис ад Нестум (днешен Гърмен) и долината на Места.
Другият – по-прекият, по-бързият и стратегическият – поема директно на юг. Това е прекият път на Горна Тракия и тази част от Родопите към морето. От Барутин пътят върви през Чавдар и Бръщен, пресича главното родопско било в района на Източен Чеч, излиза на територията на днешна Северна Гърция и се спуска към Драма. Оттам до Бялото море разстоянието е кратко и равнинно.
Най-силното материално доказателство за този „вертикален“ път е римският мост „Кемера“ край село Бръщен – масивно съоръжение, което няма как да обслужва случаен или локален трафик. Той е част от добре поддържан път, свързвал вътрешността на Родопите с Беломорието, без дългия обход през Неврокопската котловина.
През Средновековието крепостта на деспот Алексий Слав над Доспат контролира именно тези проходи. По тях се движат кервани със сол, кожи и желязо, а родопските овчари водят стадата си на зимуване в Беломорието и се връщат със зехтин, маслини и памук. До началото на XX век този път е жив. Керванджиите изминават разстоянието от Драмско и Кавалско до Родопите за 2-3 дни.
Когато бях юноша, все още имаше живи хора, които ми разказваха за този поминък и за тези движения на хора и животни между планината и морето. Не е случайно, че народната памет е запазила и един кратък, но много точен образ:
„Дуйни ми, дуйни, бел ветре, разтопи бели снегове, отвори пътя за Драма.“ Това не е метафора, а описание на реалност – на високия на места 1300-1500 мнмв планински път, който зимата затваря, а пролетта отново „отваря“. По-скоро това е възпятият в народната песен път за Драма, защото другият и обиколният по долината на р. Места е с по-ниска надморска височина, с по-мек климат, и по-рядко е напълно затварян от сняг. Пътят е прекъснат, но не е изчезнал.
След 1945 г. границата между България и Гърция се превръща в Желязна завеса. Пътят е прекъснат с кльон, изоставен и забравен. Днес, след село Чавдар, той е черен път или пътека, използвана от гранична полиция и лесничеи.
Но калдъръмът от римско време на места още стои. И римските мостове още са там. Ако погледнем топографска карта, ще видим нещо очевидно: от Барутин право на юг, през Чавдар и Бръщен, се излиза директно към Сидиронеро и Драма. Това е най-късата линия от вододела между централните и западните Родопи към Бялото море, използвана векове наред – докато една изкуствена граница не прекъсва естествени икономически и човешки връзки.
Време е да отворим и последния затворен път. След Рудозем – Ксанти логичната следваща стъпка е ясна. Затова ставам инициатор за започване на разговори за възстановяване и отваряне на стария път през прохода Елидже – път с история, икономическа логика и бъдеще.
По трасето на този път от Пещера до Бялото море се стига за приблизително 135-145 км, а от Доспат – само 85-95 км. Родопите заслужават да възстановят прекъснатите си връзки с Беломорието.
Ставам инициатор за възстановяване на стария път през прохода Елидже – път с история, икономическа логика и бъдеще
