Да си спомним за Антоний Генов

Антоний Ангелов Генов е български актьор. Роден е в София на 9 февруари 1950 г. в семейството на Ангел и Лили Генови. Баща му е изтъкнат универсален музикант, дългогодишен солист на Софийската държавна опера. Именно от него Антоний се влюбва в изкуството още като дете.

Детските му години минават между София и тогавашното село Генерал Николаево, сега квартал на град Раковски. Баща му е роден и живял там преди да се установи в София. Детската мечта на Антоний е да стане художник и дори кандидатства в Художествената гимназия, но за негово съжаление не е приет, затова той се насочва към актьорската професия.

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1974 г. със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова.

Постъпва на работа в Театър „Сълза и смях“ през 1974 г. По-късно напуска състава на театър, но се завръща през 1979 г. В периода 1978 – 1979 г. играе в Народен театър „Иван Вазов“, където се завръща през 1988 г. Най-успешните му роли са в „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, „Чайка“ на А.П. Чехов, „Дон Жуан“ на Молиер, Орце Попйорданов в „Солунските съзаклятници от Георги Данаилов, и др.

В края на 70-те и началото на 80-те години Антоний Генов изиграва емблематични роли, с които той се превръща в любимец на публиката – Панойот Волов в „Записки по българските въстания“, Велизарий във филма „Хан Аспарух“, д-р Банков в „Адаптация“ и много други.

Дублира филми и сериали през кариерата си. Участва в безброй радиопиеси, тв рецитали и концерти. Член е на СБФД.

В последните години от живота си Антоний страда от тежка депресия.

Умира на 15 декември 2006 г. на 56-годишна възраст.

• Наградата на критиката за ярък дебют за ролята на Панайот Волов във филма „Апостолите“, Варна (1976)
• Наградата на СБФД за ярък дебют за ролята на Панайот Волов във филма „Апостолите“, Варна (1976)
• Медал „За заслуги към БНА“ за ролята на Велизарий във филма „Хан Аспарух“ (1982)
• Голямата награда „Златната роза“ за филма „Те надделяха“ (1986)
• Заслужил артист (1987)