Димитър НасковСъдбата на Стефан Воронов, който предсказал смъртта си
„Да си взема един душ, бе, Гриша, че като ни копаят – да сме чистички“.
С тези думи популярният с хитовете си от 70-те години на миналия век певец и актьор Стефан Воронов (1945-1974) се шегува с приятеля си Гриша Михайлов, преди да потегли на последното си пътуване. Думи, които днес звучат не просто като тъжна ирония, а като пророческо предчувствие. Малко по-късно, на 29-годишна възраст, един от най-талантливите и харизматични български изпълнители загива в катастрофа с микробус близо до София след турне във Виена.
Воронов произхожда от известно руско потомствено графско семейство, което търси убежище в България след болшевишката революция в Русия от 1917 г. Съдбата сякаш отдавна е вписала фаталността в биографията му. Три пъти той е на косъм от смъртта – и тя го подминава. До онзи ден.
Първият път е на 21 декември 1971 г., когато самолет Ту-134 на БГА „Балкан“ с много артисти на борда катастрофира при излитането си на летище София. Сред загиналите е Паша Христова – една от големите звезди на българската естрада. Стефан Воронов е трябвало да бъде на същия полет. В последния момент отменя пътуването си. Съдбата го пощадява – временно.
Вторият път е веднага след това. Разтърсен от новината за трагедията, Воронов и негов приятел се втурват с автомобил към болницата, където са откарани оцелелите от катастрофата. В бързината и паниката колата им се забива в електрически стълб. Отново се разминава със смъртта. Животът му продължава – но вече белязан.
И накрая – третият, последен удар. След завръщането си от Виена микробусът, с който пътува заедно с колеги, се врязва в спрял камион на път за София. Воронов умира на място. Съдбата този път не го пуска. Баща му не позволява никой да изкопае гроба му, а спазва стар руски обичай – когато баща надживее сина си, собственоръчно да изкопае гроба му и да го погребе.
Съдбата и тук оставя след себе си горчива ирония, каквато само животът може да сътвори. На мястото, където Воронов сяда в микробуса, първоначално е трябвало да бъде добрият му приятел – музикантът Васил Бъчваров. Случайна размяна на местата води до живот за единия, смърт за другия.
Три години по-късно Бъчваров се жени за вдовицата на Стефан Воронов.
Популярният певец остава завинаги на 29. Той не остарява, не излиза от мода, живее в кадри от архивни записи, в гласа, който прорязва ефира от старите плочи, и в спомена на онези, които го познаваха и обичаха с незабравимите хитове „Чин-чин“, „Краят на всяка игра“, „Стрели“, „Ела, моя любов“ и „Урок по танци“.
Един млад мъж, облечен в кожено яке, с цигара в ръка и блус в сърцето – българският рокендрол, който не дочака утрото.
Източник : / http://retro.bg
