Баба с 5G, но без влак…

В България бъдещето явно минава през оптичен кабел… до най-близката открита гара. Или поне така излиза от последните действия на Министерския съвет и Министерството на транспорта. От една страна – близо половин милиард лева се наливат в изграждането на високоскоростен интернет в отдалечени райони. От друга – се подготвя разпродажба на най-доходоносните железопътни линии, които поддържат връзката между големите градове и дават шанс за живот на периферията.

„Цифров поход към слабо населени места“ – така определи интернет инвестициите премиерът Росен Желязков. Думи, които звучат добре на фона на цифровизацията, но рязко контрастират със съдбата на Българските държавни железници /БДЖ/, на които предстои да бъдат отнети линиите София–Пловдив, София–Варна и София–Бургас.

Цифрова свързаност – физическа изолация
На теория, проектът за интернет в селата звучи като шанс – бабата в Крушевец ще може да гледа внучето си в Zoom, ученикът в Ягода ще има достъп до онлайн уроци, а някой предприемач ще отвори офис… между нивите. Но реалността издава нещо друго: дигитална свързаност без физическа мобилност е само илюзия за развитие. Без транспорт няма работна сила, няма достъп до болници, няма икономика.

Продажба на „сметаната“ – БДЖ остава с трохите
Най-печелившите жп коридори са на път да бъдат прехвърлени към частни оператори. За държавния БДЖ остава всичко друго –отдалечени, губещи и лошо поддържани трасета. Същевременно няма визия за това как ще се гарантира обслужването на хората в районите без алтернатива, където вече автобусните линии са орязани до минимум.

Транспортният проблем се задълбочава от години. Въпросните автобусни линии са орязани до минимум, защото пътищата са неподдържани, а пътуващите – броени на пръсти. Това ще бъде съдбата и на влаковете – нещо, което вече доведе до сериозни протести в Северна България. Но явно гласът на народа…отново няма да бъде чут.

Ситуацията напомня фиаското с енергоразпределителните дружества – когато държавата се „оттегли“ с обещание за по-добри услуги, а получихме скъп ток, слаба поддръжка и непрозрачни инвестиции.

Интернет има – път няма
Представете си село с 150 жители, в което няма аптека, няма поща, няма редовен транспорт, но има гигабитова връзка с интернет. Каква е ползата, ако хората в него не могат да стигнат до болницата в града или да се качат на влак за работа?

Министрите говорят за „възможности за нови бизнеси“, но никой не отговаря как ще стигне този бизнес до селото – или ще изпраща пратки с дрон?

Либерализация или абдикация?
Реалният въпрос пред обществото не е дали цифровизацията е нужна – тя е. Въпросът е защо тя върви ръка за ръка с демонтаж на транспортната инфраструктура. Защо държавата не търси синергия между свързаността и мобилността? И защо отново „реформите“ се правят по познатия модел: печалбите – за частника, загубите – за държавата.

Докато други европейски страни – Италия, Австрия, Франция, Швейцария – развиват успешни държавни жп оператори, България изоставя своите. Вместо да модернизираме БДЖ и да съчетаем дигиталния преход с транспортна устойчивост, ние създаваме една нова реалност:

Свързано село, откъснато от света.

Има ли визия Националната транспортна и енергийна политика или просто поставяхме пиеси, играни от чужди режисьори?

Министрите – доброволно ли отказват държавен контрол, или са просто още по-неефективни, отколкото “некадърният държавен мениджмънт”, срещу който уж се борят?

Ако сме готови да дадем най-ценните си линии на частници, без гаранции за поддръжка на периферията, това ли е „реформа“ – или признаване на политическата слабост?

И щом не можем да направим БДЖ и енергийната мрежа конкурентни, защо на практика ги подаряваме на чужди компании, под претекст за модернизация и чисто икономически интереси?

 

 

 

 

Източник : / http://iskra.bg