Да си спомним за Петър Дънов

Петър Константинов Дънов, наричан от последователите си „Учителя“ или Беинсá Дунó, е български философ, основател на религиозно-философско учение, наричано Всемирно бяло братство, което се самоопределя като езотерично християнство и окултизъм.

Учението е смятано от българската държава за религиозно и е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание. Това учение в България е известно под името Дъновизъм, а последователите му са наричани дъновисти. Самият Дънов не одобрява наименованието дъновисти, а последователите му се самонаричат ученици на Всемирното бяло братство.

Петър Дънов е роден на 11 юли (29 юни ^{стар стил}) 1864 година във варненското село Хадърча, тогава в Османската империя.

Умира на 27 декември 1944 година в София и е погребан на Изгрева. Мястото е обявено за паметно място през 1976 г. от Комитета за култура, ръководен от Людмила Живкова. През 1998 г. е обявено за паметник на културата с национално значение като „Историческо място и гроб на Петър Дънов.

Според Дънов:

• Съзнанието може да се движи и то с различни скорости – по-ниски и по-високи от скоростта на светлината.
• Светлината е жива. Светлината също има съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
• По светлината на слънчевия спектър би могло да се познае има ли същества на Слънцето, или няма.
• Ако се направи средата на мислите по-рядка или по-гъста те ще претърпят пречупване.
• Волята представлява строго определено движение в съзнанието – наклон в съзнанието.
• Атомите имат съзнание и тяхното съзнание еволюира в зависимост прехода им през различните природни царства: минерално, растително, животинско и човешко.