Цветанка Убинова: Колко си приличат жената и тревата

Пазарджик. „Колко си приличат жената и тревата! – мисля си, изтегната върху съвършения райграс в парка. – Едно стръкче самичко пробива асфалт и пропуква бетон… или отива на гурбет и с години издържа цалото си семейство!…“

„Тревата не умира“ е първата ми книга проза. Никога не съм била изкушена от това да описвам нашироко това, което преживявам. Обикновено поезията е това, което ме изразява най-кратко и точно„, сподели пред Спас Крайнин, за предаването “Хоризонт до обед“ по БНР поетесата Цветанка Убинова. Книгата разказва за съдбата на жени емигранти.

„Представете си всичките 12 истории в един съд, в който правиш нещо като шейк. Всичко е раздрусано, разбъркано, отишло е другаде. Но тези, които участват в историите, ще се разпознаят, независимо че имената им са други и може би от едната история е преминала малко любов към другата или малко нелюбов в третата“.

Някои от героините са преживели насилие. Според поетесата ние не сме научили урока си като общество.

„Насилието е въпрос на поколение. Сякаш е натрапено, че това е в реда на нещата. Премълчаното насилие води до още и още„.

По думите й насилниците са и жертви:

„Един мъж, посегнал на жена, не може да я обича повече, защото мрази себе си. Това случи ли се, то отдалечава, отдалечава и замразява„.

Децата днес са в пъти по-добри отколкото ги представят социалните мрежи и възрастните хора, категорична бе Убинова, която е и учителка в пазарджишко училище. Според нея децата не са лоши, просто няма кой да им даде посока.

 

 

 

 

 

Източник : / https://bnr.bg