Илинден бил голям празник за старите пещерци

Пещера. Голям празник за пещерци бил денят, в кйто православната църква почита паметта на Св. Илия /20 юли/. След постенето за да няма змии и гущери, /старите пещерци вярвали, че ще предпазят децат си от кашлица/, на празника на Св. Марина / 17 юли/, идел празник.

Още рано сутринта лозарите от града оседлавали конете и с каруци тръгвали към лозето си. По традиция стопаните ръсели асмите със светена вода. По това време узрявало и първото грозде. Пълнели кошниците с пъшки с озрели зърна и го отнасяли в къщи за берекет.

Пещерци колели жертвено животно и правели курбан в чест на светеца на градушките, гръмотевиците и светкавиците. След обилната трапеза се хващали на хората, част от общоградстото веселие на Илинден, пише Анастас Пунев в своя Енциклопедичен речник на Пещера.

Съгражданите ни били известни лозари и майстори на виното и ракията

Емил дьо Лавеле /1822-1892 / пише, че „лозята в Т. Пазарджишко и Пловдивско са като френските, гроздето им е разкошно и виното е от превъзходно качество, с хубав вкус и заема средно място между бургундските и испанските вина“.

Почти целите местности „Голяма страна“, “ Копривец“, „Чепински вриз“, “ Дъбравата“, „Войника“, „Ортадърма“, „Дува иери“ и др. са покрити с лозя. Днешните болести по лозята по онова време в Пещера не били известни.

Пещера е последната граница на лозата, по-нагоре лозя няма.