Н. Барбутева : Човекът на Новото време ще се обърне към децата с истинска любов и грижа

Пещера. Уважаеми читатели на в. „Българя СЕГА“, представяме ви една нова инициатива на библиотеката при народно читалище „Развитие-1873“ в град Пещера. Тя се нарича „Лятна романтика с дъх на ароматно кафе“. Всички жители и гости на града, почитатели на словото, ще могат да се насладят на прекрасна поезия и проза, поднесена от пещерски автори в няколко от заведенията и ресторантите в града. В този брой ви предлагаме „Човекът на новото време“ от Николина Барбутева. Тя е родена е в град Пловдив, през 2011 г. получава бакалавърска степен по история в ПУ ‘‘Паисий Хилендарски ‘‘, а през 2019 г. – магистърска степен по георграфия и икономика във ВТУ „Св св. Кирил и Методий“. В момента е учител по история в ОУ ‘‘Васил Петлешков ‘‘ в гр. Пловдив. До момента авторката има издадени четири стихосбирки – ‘‘Пътят към любовта , страданието и надеждата ‘‘‚‘‘Силата на жената ‘‘, ‘‘Звезда на любовта ‘‘, “Близост”. Освен с поезия, Николина се занимава и с белетристика. В електронен вариант се разпространява романът й ‘‘Афера ‘‘. Има четири издадени авторски песни – ’’Your name’’ , ‘‘Всеки миг ‘‘ , „Нощ и ден“, “Take my hand” и кавър към песента на певицата Рита Ора – “Your song”. Отличавана е в множество конкурси за есе, някои от които са: 2010 г. Второ място в конкурса за есе “Вечността е за любящите души“, организиран от сайта “Православна младеж’.’

2015 г. Трето място в конкурса за есе “Времето на парите у духовността“, организиран от Регионална библиотека “Любен Каравелов“ гр. Русе.

2017 г. Второ място в конкурс за есе, организиран от НБ „Никола Фурнаджиев“ – Пазарджик на тема „Моят Левски“.

2018 г. Трето място в конкурса за есе “През девет планини в десета”, организиран от ДНП “Пирин” – град Банско.

2019 г. Трето място в конкурса за есе, организиран от Община Варна на тема “Да си млад човек в съвременна България”.

2020 г. Първо място в конкурса “Човекът на Новото време”, организиран от вестник “Сияние” и много други.

Снежана Галчева –
Председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго
–––––––––––––––––––––-

Н. Барбутева : Човекът на Новото време ще се обърне към децата с истинска любов и грижа Човекът на Новото време като че ли малко се дистанцира от понятието „човек”. Всяко време си има своите ценности, но е по-важно каква е стойността им, съизмерена във времето. Може би това могат да го кажат не само съвременниците на едно поколение, но и наследниците му. Не, не възнамерявам тук да обвинявам съвременния човек, защото това е една типична българска черта – да казваш какво трябва да се свърши и как да се свърши, но само с бичуващата критика да се изчерпи всичко. Не, ще ми се да изложа как аз искам да виждам Човека на Новото време и изобщо Човека по принцип. И се надявам моите представи да не останат илюзорни, а да ги видя реализирани сред повече хора. Все пак трябва да вярваме в доброто.
Избирам да вярвам, че Човекът на Новото време ще се обърне към децата с истинска любов и грижа. Защото ако настоящият човек е човек на Новото време, то децата ни са хората на бъдещето, на нашето „утре”. Представям си родители, търсещи топлата и приятелска връзка с децата си. Представям си хора, които са направили осъзнатия избор да бъдат родители, за да дадат живот и щастие някому. Виждам хора, които дават онзи добър пример, който има повече тежест от „не прави това или онова”, „трябва да си еди какъв си, защото аз смятам, че това е добро за теб” и т.н. Семейства без насилия и агресия, защото безпомощното дете днес, е сигурен насилник утре. И не на последно място, нека всяко дете да расте в дом с двама обичащи се майка и баща, които могат да бъдат единствено най-голямата радост за децата си. Друго на едно дете не му трябва.Радостта от сплотеността в семейството ражда хармония и вътрешен мир във всекиго. Прави те добър и ти показва, че доброто е изначалното състояние, което Създателят е вложил в нас по природа. Научаваш се на любов, защото си бил обичан. Който е получил пръв любов, по-лесно може да даде любов от себе си после на света.
Освен това Човекът на Новото време трябва да бъде изтъкан според мен и от голяма вътрешна амбиция за себепознание, израстване и надграждане над себе си. Живеем във век, в който постоянно надграждане и усъвършенстваме технологиите, но колко от нас работят върху себе си в личностен план? Няма да кажа малко, но сме недостатъчно. Все пак сме създадени по образ и подобие на Бога и представяте ли си колко много е вложил Той в нас! Огромен потенциал, който не бива просто да остане затворен в нас. Ако имаш талант, изяви го. Ако имаш мечата, посвети й се, ако трябва до гроб. Ако искаш да видиш положителна промяна в хората около теб, дай пример със себе си. Не се отказвай при първия препъни камък, защото да се откажеш или да не започнеш изобщо с нещо, е най-лесно. Светът принадлежи на силните и смелите. Имената на тези, които не смеят да преминат зоната си на комфорт, се забравят по-бързо, отколкото можем да си представим. Човекът на Новото време не бива да бъде примиряващ се и един от тълпата. Той трябва да е лидер, но първо лидер на себе си. Освободи се от преградите си! Не се съмнявай, че можеш да постигнеш повече, отколкото вярваш, че си способен. Днес си тук, а утре може да не си част от тази земя. Не знаеш какво ти предстои днес или утре, така че не отлагай промяната.
Н. Барбутева : Човекът на Новото време ще се обърне към децата с истинска любов и грижа Очаквам, че Човекът на Новото време ще се примири с Бога, защото май от отдавна човекът е в непримирима война със Създателя си и не зная защо. Може би в гордостта и безразсъдството си помислихме, че сме по-големи от Него или че сме си достатъчни и Той ни е излишен. А е твърде възможно истинската причина да се корени в това, че не Го познаваме достатъчно. Не познаваме благата Му същност. Не вярвам, че е възможно да останеш равнодушен към Бога, ако дори поне малко започнеш да Го опознаваш и да Го разпознаваш като съвършената любов. Да, човекът е в центъра на света, но какъв ли би бил светът, ако в центъра на човека бе Бог?
В крайна сметка в събирателното понятие „Човек на Новото време” се крия аз, ти и всички около нас. Колкото сме различни, толкова сме и еднакви. Колоритни по свой начин, но имащи еднакви нужди. И с всяко свое действие или бездействие ковем съдбата си. Вярвам, че настоящето е винаги индикатор за бъдещето. Вярвам, че всяко ново нещо трябва да бъде по-добро от старото. Вярвам, че Човекът е създаден по най-прецизния начин, за да сътворява прекрасни неща. Всички хора сме създадени също така, за да бъдем един организъм, в който всеки поотделно е една безценна част, без която другите части не могат да функционират правилно. Нека бъдем заедно и бъдем по-добрите версии на себе си, защото можем и защото трябва.