3 май – Световен ден на Слънцето

От 1994 година насам Международната общност за слънчева енергия отбелязва 3 май като Ден на Слънцето

[dropcap]С[/dropcap]лънцето е нашата родна звезда – звезда, която е неизмеримо по-близо до Земята, отколкото която и да е друга. Следващата най-близа до нас, например, звездата Проксима от системата алфа Кентавър, се намира на 4,22 светлинни години от нас и за да стигнем до нея някой ден, движейки се със скоростта на светлината, ще са ни нужни цели 4 години.

За Земята Слънцето е незаменим, неизчерпаем и огромен източник на енергия. Дава ни светлината и топлината, от които се нуждае всичко живо на планетата, формира и влияе пряко на важни свойства на атмосферата на Земята.

Като цяло, Слънцето определя цялата екосистема на планетата. Без него нямаше да съществува въздухът, нужен ни за да живеем – въздухът би се превърнал в океан от течен азот, покриваш заледените води на океаните и замръзналата суша. За нас Слънцето е с неоценима стойност – без него на Земята просто нямаше да възникне живота.

Ето някои интересни факти за Слънцето:

Налягането в центъра му е над 340 милиарда атмосфери, температурата – 13 милиона °C. При такива условия протича термоядрена реакция, при която водородът се превръща в хелий. Аналогични процеси протичат и при взрив на водородна бомба.
Всяка секунда Слънцето изгаря 700 милиарда тона водород. Всяка секунда на Слънцето се случват около 3000 взрива, всеки от които продължава няколко минути и обхваща региони с размер колкото Земята.
Когато водородът се превръща в хелий, част от масата на веществото се превръща в енергия, която загрява Слънцет

Слънцето е бяло, а не жълто. Цветът му е по-близо до бял, със синкав оттенък. Въпреки това, голяма част от нас възприемат светлината му като жълта, което пък ражда много спорове и теории за устройството на човешката психика и зрение. Причини за феномена има много. Атмосферата силно разсейва слънчевите лъчи (затова и небето ни изглежда синьо), в резултат на което цвета на Слънцето се променя в зависимост от височината му над хоризонта – от бял до оранжев и червен. Върху възприемането на цветовете от човешкото око играят роля и контраста със синьото небе, филтрацията на светлина в атмосферата, ефектът на остатъчното жълто светене върху ретината под въздействие на ярка бяла светлина и т.н.