„160 истории за дом“ – Арт инсталация на детското творчество

Пещера. В изложбената зала в града детското въображение се превръща в мащабна визуална архитектура. Със своя проект „Моят град с техните къщи“ художникът Никола Руков представя новаторски подход към експонирането на детско творчество, превръщайки 160 рисунки в единна художествена инсталация-  въображаем град, изграден от индивидуални представи за дом, памет и принадлежност.

Вместо традиционно подреждане на детските творби, авторът създава цялостна композиционна среда, в която всяка рисунка функционира като отделен архитектурен елемент, а всички заедно изграждат жив организъм- град на детските мечти и спомени. Така изложбата надхвърля рамките на класическата експозиция и се превръща в пространствен разказ за общността.

„Всяка къща носи индивидуална представа за дом, а тяхното съвместно съществуване създава визуална среда, в която личното и колективното се преплитат“, аргументира избрания начин на изложение Никола Руков.

 

В композицията са включени и разпознаваеми архитектурни символи от региона на Пазарджик- часовниковите кули в Пещера и Пазарджик, читалище „Развитие“, ОУ „Петко Р. Славейков“ и храмът Църква „Свети Йоан Предтеча“ в Брацигово. Тяхното присъствие вплита в детските рисунки културната памет на региона и превръща инсталацията във визуална карта на местната идентичност.

„Така въображаемият град се превръща едновременно в пространство на детската памет и във визуална карта на местната културна идентичност“, посочва авторът.

Проектът може да бъде разглеждан и като своеобразен визуален архив за съхраняване на различни представи за дома, формирани както от личния опит на децата, така и от културната среда, в която растат. Именно в това се крие и силата на концепцията- да събере множество индивидуални светове в една обща художествена територия.

„В този смисъл „градът“ се явява не просто композиционна рамка, а метафора на общността- пространство, изградено от множество индивидуални светове“, допълва Никола Руков.

С изложбата „Моят град с техните къщи“ детското изкуство излиза отвъд ролята на учебно упражнение и се превръща в активен културен разказ за принадлежността, идентичността и съвместното съществуване. Проектът поставя важния въпрос как можем да бъдем част от едно общо пространство, без да изгубим своята уникалност. Тема, която звучи особено актуално в съвременното общество.