Думите, които пазят паметта за Осман Нури Ефенди жива

Пещера. В знак на признателност към делото и човешката доблест на Осман Нури Ефенди, по време на тържествената церемония по отбелязването на 203 години от неговото рождение бе представено есе на Цветанка Чучева. С емоционален и проникновен текст авторката припомни значимостта на личността,

останала завинаги в паметта на пещерци като символ на човечността, мъдростта и толерантността.

 

Прочитането на есето се превърна в един от най- вълнуващите моменти по време на поклонението и поднасянето на венци и цветя пред паметната плоча на спасителя на Пещера, а думите му докоснаха присъстващите и напомниха за силата на доброто, което остава неподвластно на времето.

 

 

„В паметта ни винаги ще свети величието на един самотен силует. На страшния ръб между живота и смъртта, между злото и доброто.

• Назад, само през трупа ми!

         И злото е стъписано и отстъпва.

Осман Нури ефенди – спасителят на Пещера и Брацигово

         И блясват като острие на ятаган въпросите:

• Каква морална мощ е тласнала правоверния мюсюлманин да се изправи срещу своите, за да защити неверници?
• Кога и как човещината надмогва безчовечието?
• Героизъм или мъдрост – в кое е силата?
• Колко вяра трябва, за да заложиш живота си?
• Как ние, спасените, да отстояваме смисъла на подвига?

На тези въпроси се отговаря с изборът между добро и зло, които правим, и с отговорността за тях.

Днес варварите, идейните наследници на Ахмед ага Барутанлията и вдъхновителите му пак са около нас.

         И се налага спешно да отговорим на съдбоносния за човечеството въпрос:

         Живее ли още в нас Осман Нури? Защото ни трябва. Да възправи срещу жаждата за власт, алчност, ненавист несломимата сила на любовта и човечността. И вярата във всички богове, които учат на милост, не насъскват създанията си едни срещу други.

         Божественото ни начало е в опасност.

         Трябва ни Осман Нури

         С неговото спасително:

 САКЪН!“

 

Цветанка Чучева