Сборникът „Бележки върху стопанската история на Пещера“ ще бъде представен на 14 май

Пещера. Сборникът „Бележки върху стопанската история на Пещера“ ще бъде представен на 14 май от 17:30 часа в ХГ „проф. В. Стайков“.
Сборникът съдържа материали на петима пещерски краеведи, повечето от които са създадени през 70-те години на ХХ в. и досега не са издавани.
„Някогашният железодобив в Пещера“ на Д. Калинов показва развитието на този поминък, благодарение на който Пещера се превръща в център на нахия (подоколия). Авторът описва рудните залежи в района и подробно представя производственият цикъл във вигните и маданите.
В „Пещерската архитектурно-строителна школа през XIX в.“ П. Велков обобщава известните данни за пещерските дюлгери, изградили над 30 църкви, множество училища, мостове, джамии, чешми и жилищни сгради. Представени са факти за основателите на школата и основните първомайстори, като най-подробно внимание се обръща на братята Казоолу и на Кузма Мичов.
„Пещерското розопроизводство в миналото“ на Д. Калинов говори за разпространението на розата в Пещера и изброява местата, където са били най-големите гюлови градини. Описана е технологията за изваряване на розовия цвят – устройството на казана, производството на розова вода и на розово масло.
Елена Рядкова в „Съвременното производство на розово масло в нашия край“ показва възраждането на розопроизводството през XXI в. Чрез достъпно научно описание са представени компонентите на розовото масло, как се контролира качеството му, как се затваря производственият цикъл. За читателя ще бъде интересно да научи, че розовото масло, произведено преди един век по остарели технологии, не отстъпва по качество на сегашното.
Последните два текста – „Занаятчийството в град Пещера“ от Стефан Попчев и „Развитие икономиката на града“ от Леонид Мерджанов показват накратко икономическото състояние на Пещера през първата половина на ХХ в.: работническите стачки, кооперативното движение, опитите за отглеждане на технически култури, началото на овощарството и тютюнопроизводството.
Сборникът запълва частично една празнота в пещерското краезнание – изследването на поминъка на пещерци в миналото. Той е и своеобразна благодарност към краеведите от 70-те години на миналия век, които не доживяха издаването на изследванията си.
Валентин Стоянов






