На 7 май православната църква почита паметта на св. мъченица Валерия

Името идва от латинското родово название Valeruis – „силен съм“. Света Валерия е родена в град Кесария, Палестина, по времето, в което се извършвали жертвоприношения.

Тялото й е открито години след нейната екзекуция и е погребано по християнски обичай в катедралата „Свети Себастиян”. Както повечето християнски празници, и днешният е свързан с езически обичай. Това е денят, в който в древния Рим започвала седмицата на честване на Веста, богинята на огъня и огнището, една от най-старите в римския пантеон, подобна на гръцката Хестия. През останалото време на годината храмът на Веста бил затворени за всички, освен за посветените на нея жени и момичета.

Весталките се заклевали да останат девици и поддържали огъня на богинята вечно запален. Имало пророчество, че ако огънят изгасне или бъде изнесен от храма, бедствие ще сполети Рим. Правилата, които спазвали весталките, били също толкова строги и доста подобни на тези, изпълнявани от по-късните християнски монахини. Весталките започвали да служат на богинята на възраст между 6 и 10 години и трябвало да пазят девствеността си в продължение на 30 години, след което напускали храма и можели да се омъжат. Весталките в централния храм в Рим били избирани след строг подбор от семействата на римските пaтриции.

Преди това весталките имали специален статут в римското общество, като дори императорът не можел да наруши целомъдрието им и физическата им неприкосновеност. Те притежавали множество привилегии. Можели да освобождават роби. Да помилват престъпници. Думата им се считала за свещена и неоспорима истина при съдебни дела. Освен това били единствените жени в Рим с право на глас.

Имен ден празнуват всички с името Валери и Валерия.