Да си спомним за Веселин Стоянов

Веселин Анастасов Стоянов е български композитор, пианист, музикален педагог и общественик. Почетен гражданин на Велики Преслав.

Роден на 20 април 1902 година в Шумен, в семейството на Анастас Стоянов. Родствени връзки сближават семейството с Добри Войников. Музиката заема важно място в живота на Веселин Стоянов още в детските му години. Той учи пиано първоначално при баща си, а след това – от 1922 година – при своя брат Андрей Стоянов в Държавната музикална академия. Там той проявява качествата си и таланта на пианист с големи възможности. Завършва Музикалната академия като пианист през 1926 година.

Неговата всестранна надареност неудържимо го влече към творчество и през 1926 година той заминава за Виена. Там изучава композиция при проф. Франц Шмид, пиано при проф. Виктор Ебенщайн и известно време при проф. Пол дьо Кон. В тези години съзрява талантът на композитора и укрепва високото му изпълнителско майсторство. През 1930 година Стоянов се завръща в България и се включва активно в обществено-музикалния живот. Участва в дружеството „Съвременна музика“, концертира, създава редица произведения.

През 1937 година започва преподавателска дейност, а по-късно става професор по музикално-теоретични дисциплини в Държавната музикална академия. В своята педагогическа дейност Веселин Стоянов издига равнището на музикалната теория в България. Под неговото вещо ръководство израства и укрепва цяло поколение български композитори: Тодор Попов, Димитър Петков, Стефан Ременков, Александър Текелиев, Иван Маринов и др.

Жизнената натура на Стоянов, неговото чувство за хумор се проявяват особено силно в музикално-сценичния жанр. През 1958 година се появява операта „Хитър Петър“, в която оживяват образите на старата народна приказка, а през 1966 година е завършен и балетът „Папеса Йоанна“, от който са извлечени две сюити за оркестър.

Веселин Стоянов умира на 29 юни 1969 година в София.

Стоянов е герой на социалистическия труд и лауреат на Димитровска награда. На Веселин Стоянов е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София.

Оркестрова музика

• Две симфонии
• Гротескна симфонична сюита „Бай Ганю“
• Празнична увертюра
• Симфоничната поема „Кървава песен“
• Рапсодия за симфоничен оркестър

Концерти

• Три концерта за пиано и оркестър
• Концерт за цигулка и оркестър
• Концерт за виолончело и оркестър
• Концертино за цигулка

Опери

• „Женско царство“, либрето Стефан Костов по едноименната му комедия (София, 1935)
• „Саламбо“, либрето Борис Борозанов по романа „Саламбо“ на Густав Флобер (София, 1940)
• „Хитър Петър“

Балети

• „Папеса Йоанна“, либрето по едноименния роман на Емануел Роидис (София, 1969)

Кантати

• „Да бъде ден“
• „Добрият ученик“
• „Балада за невестата“

Произведения за пиано

• Три пиеси за пиано: Прелюд, Ноктюрно, Етюд