Да си спомним за Вълчо Камарашев

Вълчо Тодоров Камарашев е български актьор. Роден е на 12 септември 1937 г. в град Видин. Израства в Бургас. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Филип Филипов през 1959 г.

Играе три години в Драматичен театър „Адриана Будевска“ – Бургас (1959 – 1962), две години в Драматичен театър „Боян Дановски“ – Перник (1962 – 1964), две години в Драматичен театър „Сава Огнянов“  – Русе (1964 – 1966), следват 20 години (от 1977 г.) в Нов драматичен театър „Сълза и смях“ и 15 години в Театър „Българска армия“. Играе и в спектаклите на Театър 199: „Къща“, „След завоя“, „Porno“, „Последни луни“. Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1979 г.

В над 60-годишната си кариера има повече от 100 роли в театъра и киното

Носител е и на множество отличия, сред които Медал за заслуги към БНА, Орден „Кирил и Методий“ и Награда на САБ за най-добър актьор за 2000 г. за ролята на Жуков в „Руска народна поща“.

Вълчо Камарашев умира на 82 години на 9 април 2020 г. След смъртта си е кремиран. 

• „Барабанчица“ – Ставински
• „В полите на Витоша“ – Драгосаноглу
• „Хъшове“ по Иван Вазов – Македонски
• „Стража на Рейн“ от Лилиан Хелман – Молиер
• „Маскарад“ от Михаил Лермонтов – Шприх
• „Три сестри“ от Антон Чехов – Чебутикин
• „Майстори“ от Рачо Стоянов – Живко
• „Конармия“ от Исак Бабел – Витягайченко
• „Врагове“ от Максим Горки – Левшин
• „Старчето и стрелата“ от Никола Русев – Кацул
• „Когато разумът спи“ от Алфонсо Вайехо – Гоя
• „Войцек“ от Георг Бюхнер – Капитана
• „Чудо“ от Иван Радоев – Юсуф
• „Руска народна поща“ от Олег Бугаев – Живко
• „Гълъбът“ от Р. Шопов – Александър
• „Последни луни“ от Фурио Бордон – Бащата.

• „Двубой“ от Иван Вазов – Каракалпаков
• „Счупената делва“ от Хайнрих фон Клайст – съдията
• „Чичовци“ от Иван Вазов – поп Ставри
• „Събота, неделя, понеделник“ от Едуардо Де Филипо – Антонио
• „Последни поръчки“ от Джон Пристли – Едуард Стоун.

• „Тяхната последна любов“ (1991) (сц. Милко Милков, реж. Георги Аврамов)
• „Крадецът на тролейбуси“ от Георги Данаилов (1990)
• „Шепа скъпоценни камъни“ (1988)
• „Призраци“ (Хенрик Ибсен), 2 ч. (1988)
• „Морската болест“ (1987) (Ст. Л. Костов) – г-н Сомов
• „Службогонци“ (1985) (от Иван Вазов, реж. Коста Наумов)
• „Строшената делва“ (Хайнрих фон Клайст) (1984)
• „Наричаха го Бозвели“ (1982) (Олга Кръстева)
• „Старчето и стрелата“ (1982) (от Никола Русев, реж. Орфей Цоков) – Марминех
• „Соло за биещ часовник“ (1981) (Освалд Захариев) – Абел
• „Прекрасната свинарка“ (1980) (Марти Ларни)
• „Болшевики“ (1980) (Михаил Шатров), 2 части
• „Моите непознати“ (Михаил Величков) (1978), 2 части
• „Страстната неделя“ (1978) (от Павел Павлов, реж. Павел Павлов)
• „Нос“ (1975) (Николай Гогол) – приставът
• „Тайната на младостта“ (1972) (Миклош Дярваш)
• „Свети, но не грее“ (1971) (Николай Островски)
• „Разминаване“ (1970) (Камен Калчев)
• „Вампир“ (1970) (Антон Страшимиров)

Хумористични миниатюри

• „Ред“ – портиера на завода

• Заслужил артист (1984)
• Медал за заслуги към БНА (1974)
• Орден „Кирил и Методий“ (1980)
• Сребърна значка на САБ (1977)
• Награда за второстепенна мъжка роля за ролята на (бай Кольо „Куция Бил“) във филма Аз, Графинята (Карлово, 1989)
• I и II награда от Национални прегледи на българската драма и театър
• I награда – Витягайченко в „Конармия“
• II награда – Кацул в „Старчето и стрелата“
• Награди на САБ за най-добър актьор за 2000 г. за (Жуков) в „Руска народна поща“.