Димитър Насков135 години от смъртта на Георги Теохаров
Пещера. Георги Теохаров е една от бележитите личности на Пещера от втората половина на ХІХ век. Откроява се като пламенен родолюбец, талантлив юрист, виден общественик и политик, един истински строител на Съвременна България.
Произхожда от големия възрожденски род Теохарови, съпричастен към борбите на пещерци за българско училище, българска църква и политическо освобождение от османско иго. Баща му Тодор има брат – Иван, чиито синове Димитър и Атанас Горови са активни участници в национално – освободителното движение. Единият като основател на БРЦК в Букурещ 1869 г. и на Гюргевския комитет, а другият загива като четник заедно с Хр. Ботев през 1876 г.
Георги Теохаров е роден в Пещера през 1836 г. Учи в началното гръцко училище в града, после в българското класно училище , а след това в Пловдив. За кратък период учителства в Пещера и в Хасково, след което заминава за Цариград, където става служител в търговска фирма.
Поради голямото му желание и със съдействието на секретаря на руското посолство в Цариград Новиков , Георги Теохаров заминава да учи в Одеса. През 1858 г. завършва Херсонската семинария като стипендиант на Славянското благотворително дружество. Пристига в Москва и отбива редовната си военна служба в руската армия вече като руски поданик. По – късно се записва в Юридическия факултет на Московския университет, който завършва през 1864 г . Започва работа при московския губернски прокурор. Работи дълги години като негов помощник и като прокурор към окръжния съд в гр. Полтава.
През 1866 г. Георги Теохаров пристига за кратко в Пещера и за първи път заговаря за борба, за революция , че е дошло времето за политическо освобождение от османско иго. Дава инициатива и организира излети в Родопите, където пещерски и брациговски младежи изучават оръжията, обучават се в стрелба.
В годините на своето обучение в Русия Георги Теохаров оставя трайни следи и в културния живот , в зараждащата се нова българска журналистика и литературна критика. Активно сътрудничи на престижното списание на българите в Москва „Братски труд”, редактирано от Райко Жинзифов. През периода 1861 – 1862 г. публикува десетки статии на литературно – исторически теми и в областта на етнографията. В своята задълбочена научно – изследователска работа и публикации той осъжда недостойните родоотстъпници и ругателите на българския език.
Най – важната задача за Теохаров в новата литература е изискването българската книжнина да носи подчертано национален облик. Името му откриваме и на страниците на вестниците „Балкан” и „Балканска зора” като автор на много статии по различни правни теми, исторически и литературни проблеми.
През 1877 г. започва Руско – турската освободителна война.
Известният вече и опитен юрист Георги Теохаров е назначен за завеждащ съдебната част в гражданското управление на освободените българските земи ръководено от княз Черказки. След приключване на войната в България се завръщат от Русия проф. Марин Дринов и Нешо Бончев. Съвместно с Георги Теохаров те правят много за изграждане на новите граждански структури в младата българска държава.
Теохаров има основни заслуги във формирането на основите на съдебната власт и в образованието на свободна България. В трудното време на изграждането на младото българско княжество той хвърля целият си опит, енергия и родолюбие за превръщането на Отечеството в модерна европейска държава. Неслучайно бележития български литератор, историк и мемоарист Симеон Радев в своя труд „Строители на съвременна България” определя Георги Теохаров като един от първите строители на нова България.
Той е първият пещерец станал министър. За периода 1881 – 1883 г., когато в България има остро политическо противоборство с чести смени на правителствата, Теохаров е издиган три пъти в три кабинета за министър. Става и член на Държавния съвет, състоящ се от 20 души, създаден от княз Александър Батенберг.
От юли 1881 г. до юли 1882 г. княза го издига за министър на правосъдието, от юли 1882 г. до март 1883 г. е министър на просвещението в следващия кабинет, и от март 1883 г. до юли 1883 г. отново управлява министерството на правосъдието. През тези години той дава много законодателни инициативи – например изграждането на изборните мирови съдилища. Като опитен юрист той създава много добър ред в тях. Поради липсата на достатъчно юридически кадри в прохождащата българска държава дава идея да се привлекат съдии и прокурори от Чехия, Австро – Унгария и други страни.
Политическото напрежение в България, породено от борбите между русофили и русофоби, се отразява и на кариерата на Георги Теохаров. Поради нескритите си симпатии към Русия той се отказва от предлаганата му длъжност – член на Върховния касационен съд и през 1886 г. заминава за Русия. Там става член на Тифлиската съдебна палата и статски съветник.
Умира в град Тифлис /днес Тбилиси/ на 4 /16/ март 1891 г., където е и погребан.
