Да си спомним за Лъчезар Станчев

Лъчезар Дончев Станчев е български писател, поет, автор на литература за деца и за възрастни, преводач. Той беше наречен от Валери Петров „поета на усмивката“.

Роден е във „Вила Незабравка“ в курорта Вършец на 12 септември (нов стил: 25 септември) 1908 г. Този роден дом е осемстаен семеен хотел, построен (със заем от Ипотекарната банка) от неговите родители — учителите общественици Донка Станчева и Дончо Станчев-Лъчезаров. По-голям брат на Лъчезар Станчев е Емил Коралов.

Завършва романска (френска) филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. През 1937–1939 г. с конкурс специализира във Факултета по литература в Парижкия университет — Сорбоната, с декан философа Анри Делакроа (1928-1937 г.). Сътрудничи като асистент на проф. Л. Болийо в „Училище за живи източни езици“ и е кореспондент за култура на в. „Заря“ с редактор Кр. Станчев. Елин Пелин кумува на сватбата му в църквата „Света София“ през 1941 г. с филоложката Елена Бояджиева — дъщеря на Владимир Бояджиев от Охрид.

Лъчезар Станчев печата за първи път през 1925 г. — във вестник „Нови дни“, под псевдонима Лъчезар Жаднев. Първото стихотворение за деца обнародва в сп. „Детска радост“ през 1927 г., а първата приказка за деца — в сп. „Светулка“ през 1928 г. Сътрудничи на в. „Наковалня“, „Ведрина“, „Литературен глас“, „Лик“, „Кормило“, „Вестник на жената“, „Вик“, „Свят“, „Звезда“, „Нов път“ и на много детски периодични издания.

През 1933–1935 г. е член на Съюза на трудовоборческите писатели. Специализира френски език и литература в Париж (1937–1939 г.), където е лектор по български език в училището за живи източни езици при проф. Л. Болийо. Лектор по френски език в Държавната политехника (1942–1948 г.).

Съредактор и съиздател е с брат си Емил Коралов на седмичен вестник за юноши и библиотека „Весела дружина“ (1933–1948 г.). Издател и редактор е на библиотеката „Герои“ (1940–1943 г.) с илюстратор Вадим Лазаркевич, вестника за деца „Весело лято“ (1938–1941 г.) и библиотеката „Незабравки“ (1946–1947 г., заедно с Ел. Бояджиева).

Благодарение на контактите си с френските сюрреалисти от 30-те години на XX век, Лъчезар Станчев посреща през 1950 г. в София френския поет Пол Елюар и съдейства за неговия превод адаптация на френски език на поезията на Христо Ботев.

Лъчезар Станчев е основател и главен редактор на списанията „Славейче“ (1957–1967 г.), „Чавдарче“ (1946–1948 г.) и „Дружинка“ (1948–1949 г.). Пише за деца и младежи весели стихове, гатанки, въртележки, верижки, приказки, броилки, романи („Борба под земята“). Пиесата му „Вълшебното перо“ се играе в Народния театър за младежта през 1966 г. (в гл. роли: Гинка Станчева и Димитър Буйнозов).

Членува в Българския ПЕН клуб.

Награда от СБП получава за дебют (на 22 години, 1930 г.) за стихосбирката „Безшумни дни“ — рецензирана от Петър Динеков с начало лиричната „Капка“ посветена на Атанас Далчев.

Висока оценка на поезията на Лъчезар Станчев от 30-те години на XX век дават негови колеги писатели: през 1937 г. е приет с тайно гласуване за член на Съюза на българските писатели с председател Добри Немиров, като получава най-много гласове измежду всичките 48 кандидати (от Ран Босилек, Д.Б. Митов, Георги Цанев, Славчо Красински, Димитър Талев, Змей Горянин … до Христо Радевски, Чудомир и Георги Караславов).

Не се обвързва с литературен кръг и отказва на Владимир Василев да сътрудничи на сп. „Златорог“. Цикълът стихове „Париж под слънце“ е награден на анонимен конкурс „Проф. Ив. Шишманов“ през 1938 г.

По думите на Надежда Стоянова, той с „кристална чистота на стиха“ извисява любов и усмивка над градския „дзифт“ и възвестява „пролет на булеварда“, за да отхвърли първи в своя век господстващата представа за покварата на града.

„Наизуст знаехме неговите неща и всички се влияехме“ си спомнят от „звездната плеяда“ поети от 40-те години на XX век (Вутимски, Геров, Валери Петров). Текстът на песента „Усмивката“ с музика от Митко Щерев става хит на група „Трамвай №5“.

За книгата „Земя под слънце“ — коментирана от Йордан Бадев във в. „Зора“, Лъчезар Станчев получава голямата годишна награда за поезия през 1939 г.

През 1941 г. заедно с Р. Мутавчиев съставя антология от български поети — „Македония в песни“, със стихове от Иван Вазов до неизвестния по онова време поет Никола Йонков (Вапцаров). Антологията е публикувана в тираж 4000 бр. от издателство „Чипев“ с предговор от проф. Александър Балабанов.

Поддържа близки отношения и води кореспонденция с Елин Пелин, Елисавета Багряна, Ран Босилек, Ненко Балкански, А. Е. Баконски, Илия Бешков, Александър Вутимски, Марин Големинов, Атанас Далчев, Петър Динеков, Васка Емануилова, Морис Карем, Емил Коралов, Славчо Красински, Леда Милева, Александър Муратов, Милко Ралчев, Асен Разцветников, Петър Стъпов, Тодор Харманджиев, и съседите: проф. Александър Балабанов, проф. Георги Веселинов, Александър Геров, Борис Делчев, Тодор Динов, Радой Ралин, Емилиян Станев и Николай Хайтов.

Превежда „Стихии“ от Емил Верхарен, „Песен за Роланд“, „Училище за жени“ от Молиер, „Джинове“ от Виктор Юго, както и редица произведения от Боало, Пол Елюар, Луи Арагон, Морис Карем, Ален Боске, Никита Станеску, Ана Бландиана.

Лъчезар Станчев помага за първите поетични творби на Александър Вутимски, Александър Геров, Евтим Евтимов. Негови творби са илюстрирани от художници като Нева Тусузова, Вера Лукова, Преслав Кършовски, Вадим Лазаркевич, Марио Жеков, Илия Петров, Борис Ангелушев, Дечко Узунов, Стоян Венев и Борис Димовски. По негови стихове пишат песни Панайот Пипков, Светослав Обретенов, Парашкев Хаджиев, Петър Ступел, Митко Щерев и др.

На Лъчезар Станчев е наречена улица в София (Карта).