Добро утро, Трифоново лозе!

Трифон Зарезан (или Трифоновден) е християнски и фолклорен празник в чест на свети Трифон, мъченик от средата на III век. Един от популярните празници в традиционния български празничен календар, Трифон Зарезан е известен и с различни други наименования: Ден на лозаря, Свети Трифон, Зарезановден, Трифон Зарезоя, Трифон Чипия, Трифон Пияница. Св. Трифон е познат и в другите балкански страни, той е закрепен в православния календар и е свързан със смяната на сезоните от зима към пролет. В традиционния български фолклор празникът Трифон Зарезан е свързан преди всичко с лозарството. Той е трудов обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетната ѝ резитба.

Имен ден е за хората с име Трифон и производните или сходно звучащи имена, като Трифона, Трифко, Трифо, Трифул, Трифа, Трифка, Труфка, Трифула, Тричко, Тричо, Тричка, Траян, Траяна, Фуне, Фунчо, Радка, Рачо.

Трифоновден е смятан за празник и на винарите, соколарите, градинарите, бъчварите и кръчмарите, а самият Свети Трифон традиционно е считан и за техен покровител, а в старата църковна иконография, като патрон на лозарите, светецът понякога е изобразяван с косер (вид сърп) в ръка.

Основна традиция на Трифон Зарезан е символичното зарязване (резитба) на лозята. При него мъжете, обработващи лозя, отиват в тях, носейки специално приготвена храна – хляб, който може да бъде квасен или пресен, със или без украса; цяла кокошка, пълнена с ориз или булгур; туршия, луканка, „бабяк“ (напълнен стомах с месо) и др. Освен това се занася и бъклица с вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. 

Зарязването се извършва с косер, който предварително се почиства и се наточва (заостря) добре.