Берачи на билки посред зима прекопават коритото на Стара река

Пещера. Въпреки проливния дъжд и студеното време, група роми, въоръжени с лопати и кирки, прекопават коритото на Стара река. Мъжете внимателно разравят влажната пръст в близост до водата, вадят дълги, месести коренища, старателно ги промиват във водата и ги събират в чували.

Непривичната за сезона гледка не убягна от зоркия поглед на репортер на Peshteraprim. На въпроса какво събират в това лошо време, търсачите кротко отговориха, че копаят корени от билката чобанка. Справка показа, че растението е познато в нашия край под наименованието Лопуш. В страната се среща още като Лопух, Овчарка и Кадънка.

Пещерците добродушно разказаха, че коренищата на многогодишното тревисто растение се изкупуват от частни лица в Ракитово за производството на лекарство. Според тях търсенето е постоянно, а добивът-  трудоемък, особено през зимата, когато почвата е тежка и студена.

Коренището на лопуша е силно развито, месесто и пълзящо. Листата са много едри, дебели, с бъбрековидна или сърцевидна форма и достигат ширина до около 50 сантиметра. Растението вирее по каменисти и влажни места, край реки и потоци, главно в предпланинските райони. Цъфти през месеците февруари- март и е особено посещавано от пчелите заради нектара и прашеца си.

Освен етерично масло, смоли, пектин и холин, билката съдържа и инулин. Инулинът е пребиотик, който подхранва „добрите“ чревни бактерии. Той забавя обработването на храната, особено на лесно усвояемите въглехидрати. Това предотвратява рязкото повишаване на кръвната захар и последващото масивно отделяне на инсулин. Чаят от билката се препоръчва на хора с наднормено тегло, диабет и висок холестерол.

В народната медицина се използват както корените, така и листата. Запарка от листа на лопуш действа при кашлица, бронхит и астма. С пресни зелени листа или сушени, омекотени на пара, се налагат циреи за по-бързото им пробиване. Лапи от листата подпомагат заздравяването на рани. Отварата от корените има отхрачващо и противоспазматично действие, подобрява апетита и храносмилането и се използва при епилепсия, подагра и ревматизъм. Смята се, че подпомага разнасянето на кръвни съсиреци по крайниците. В миналото с лопуш са лекували дори чума по добитъка.

Въпреки ценните си качества, запасите от билката значително са намалели и тя вече не се среща често. Безконтролното изкореняване, особено през зимните месеци, застрашава естествените ѝ находища. Необходимо е да се предприемат мерки за нейното опазване, за да не се превърне тази полезна билка в рядкост за бъдещите поколения.