Да си спомним за Павел Матев

Павел Христов Матев е български поет, общественик, депутат, председател на Комитета за култура и изкуство.

Павел Матев е роден на 6 декември 1924 г. в село Оризово, Чирпанско. Детството на поета е бедно – бил е воловарче, орач, жътвар, градинар, косач и лозар. За да отиде да учи в гимназия в Чирпан, майка му си продава косата на стихотворението „Писмо до мама“, станало 20 години по-късно голям хит в изпълнение на Емил Димитров.

Завършва гимназия в Чирпан през 1938 г. По онова време младият Матев вече пише, публикува и малко по-късно стихотворението „Писмо до мама“ влиза във втората му стихосбирка. Завършва славянска филология в Софийския университет през 1949 г. Работи известно време в Комитета по кинематография, заместник главен редактор на списание „Пламък“, гравен редактор на списание „Септември“, председател на Комитета за изкуство и култуда в продължение на девет години.

Завежда отдел „Изкуство и култура“ на ЦК на БКП. В този период делата на поета са повече от думите му. В периода 1978 – 1979 г. оглавява Комитета за българите в чужбина. Депутат е в V, VI и VII народно събрание. Въпреки обществената си ангажираност, Матев не спира да пише и има издадени над 40 стихосбирки. В началото на 2000 година поетът драматично напуска апартамента си в центъра на София, принуден от тогавашната власт. Премества се в малка къща в края на София, където написва последните си книги.

Обществената му кариера е впечатляваща:

• работил в Комитета за наука, изкуство и култура (1949 – 1951);
• редактор в Комитета за кинематография (1951 – 1956);
• зам.-главен редактор на сп. „Пламък“ (1956 – 1958; 1964 – 1965);
• гл. редактор на списание „Септември“ (1964 – 1966);
• председател на Комитета за изкуство и култура (1966 – 1975);
• председател на Съюза на българските писатели (1989 – 1990);
• заемал най-високите постове в отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на БКП, Комитета за българите в чужбина, Съюза на българските писатели.

Павел Матев е един от любимите лирици на няколко поколения българи. Публикува от 1946 г. Редица негови стихове се превръщат в текстове на шлагери на любовната поп песен.

Поетът има десетки отличия и награди, сред които: „Заслужил деятел на културата“, „Народен деятел на културата“, „Лауреат на Димитровска награда“, литературни призове: „Пейо Крачолов Яворов“ (1973), „Подпоручик Димчо Дебелянов“ (1981), „Пеньо Пенев“ (1998), голямата награда на ръба на два века“ в конкурса на в. „Труд“ „Златният ланец“ (2001), „орден Стара планина“ I степен (2005).

Умира на 4 февруари 2006 г. в София.

На Павел Матев е наречена улица в квартал „Симеоново“ в София.

• „В строя“ (1951);
• „Дълг“ (1955);
• „Време, родина, любов“ (1962);
• „Родословие“ (1963);
• „Прозрения. Избрана лирика“ (1965);
• „Чайките почиват на вълните“ (1965, 1967);
• „Стихотворения“ (1966);
• „100 стихотворения. Подбрани“ (1970);
• „Избрани стихотворения“ (1972);
• „Натрупани мълчания“ (1973, 1974, 1981);
• „Строго лято. Избрана поезия“ (1974);
• „Внезапни паузи“ (1976, 1980);
• „Рани и слънца. Избрани стихотворения“ (1978);
• „Когато птиците летят по-бавно“ (1979);
• „Предсказания. Изповеди. Избрани стихотворения. В 2 тома“ (1984);
• „Сърдечни затишия“ (1985);
• „Ти сън ли си. Любовна лирика“ (1989);
• „Голгота“ (2007);
• „Чест и дух“ (2007);
• „Болка и утеха“ (2007);
• „Скръбна земя“ (2010);^[3]
• „Жадувах да съм птица“ (2014);
• „Ръкописи. Бележникът“ (2017)

***

Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда –
далечна, но със близко име,
която свети без следа.

И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми, тревожна бездна –
живей щастливия си плен.

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!