Да си спомним за Мара Бунева

Мара Николова Бунева е българска революционерка, членка на Вътрешната македонска революционна организация. Известна е като „борец за свобода“ и „героиня“ заради извършения от нея атентат срещу Велимир Прелич през 1928 година.

Мара е родена през 1901 или 1902 година в северозападния македонски град Тетово, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония, в семейството на Никола и Ана Буневи.

Баща ѝ е просветен деец и търговец, тетовски околийски ръководител на ВМОРО, а през Първата световна война български кмет на родния си град. Майка ѝ е братовчедка на Миля от рода Топорковци, женена за предприемача Георги Хаджиристич.

По-големи братя на Мара са Борис, български военен и деец на ВМРО, и Лазар, убит от сърбите като войник в битолския гарнизон след атентата или в края на Втората световна война, а нейни по-малки сестри са Надежда, Вера (женена за свещеник Георги Николов) и Елена. По майчина линия Мара е внучка на Захарий (Зако) Манойлов, който има заслуга за построяването на християнския храм „Свети Димитър“ в Тетово по турско време. Братовчедът на Мара Бунева Борис Андрейчин, адвокат в Тетово, е убит за наказание на 31 януари 1928 година, а близките ѝ Стефан Паркачев, Манол Стоянов и Веса Анчева са подведени под отговорност и бити заради предполагаемо съучастничество в атентата, но по-късно са освободени.

В периода 1915 – 1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков.

Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи. През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга си.

През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, като междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.

На 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва в центъра на Скопие, на стария Камен мост на Вардар, Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.

Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“

Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари, от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб.

Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“

Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...“ Панихиди в памет на Бунева са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада.