Димитър НасковФинансирането на ПАВЕЦ „Батак“ и „Доспат“ може да е от ЕК
Проектите са определени като приоритетни за Брюксел, но България ще трябва да кандидатства, ако иска да получи средства за тях
Два ключови за българската енергетика проекта ще могат да бъдат финансирани по линия на европейските финансови инструменти. Това са ПАВЕЦ-ите „Доспат“ и „Батак“ с обща мощност от около 1600 MW, които са определени от ЕС като инициативи от европейско значение.
Те, както и други важни за страната ни проекти, са включени в списъка от общо 235 важни проекта за изграждането на т.нар. енергиен съюз. Това обаче не им гарантира автоматично финансиране, а дава възможност на България да кандидатства за осигуряване на средствата чрез някои от европейските финансови инструменти.
Това е вторият подобен „лист“ от последните години, като част от проектите за страната ни фигурираха и преди. Новото сега е именно включването на двата ПАВЕЦ-а, които Националната електрическа компания (НЕК) от години се опитва да задвижи и да осигури финансиране. Стойността на всеки един от тях се определя на около 900 млн. евро.
Алтернативен вариант за финансирането на тези проекти е публично-частното партньорство или концесия – да се намери инвеститор, който да ги изгради и оперира за определен период от време, а държавата да получава годишни плащанията, а след изтичане на договора да стане собственик. Това спестява нуждата от разходи сега, оптимизира процесите (няма да има обществени поръчки и жалби), повишава ефективността заради нуждата частният инвеститор да възвърне възможно най-бързо вложенията си, но също така намалява корупционния риск, което може и да е причината да не бъде изпран подобен подход.
Гаранция тука всяка оставете
Новината идва на фона на заложените 2 млрд. евро държавни гаранции в оттегления вече проектобюджет за 2026 г. именно за финансирането на серия от подобни мегапроекти. Към момента не е ясно дали размерът на сумата ще бъде запазен при преработването на бюджета.
Тази година продължи извършването на предпроектни проучвания за изграждането на „Батак“ и „Доспат“, за които миналия юни експерти на фонда InvestEU, ЕК и Европейската инвестиционна банка започнаха анализ, чиито резултати предстои да бъдат обявени. Поетапната реализация на проектите ще затвърди позициите на НЕК по отношение на балансирането на системата и ще даде малко спокойствие на диспечера ЕСО в опитите му да осигури баланс между производството и консумацията на електроенергия.
Предвижда се помпено-акумулаторните централи да заработят до 2033 г., а с приоритизирането им от страна на ЕК това вече изглежда напълно възможно.
Зелен водород, CARMEN и CO2
Потенциалното финансиране и изграждане на двете помпени централи са само част от важните за ЕК проекти в България. Друга част от тях са свързани с възможностите за изграждане на тръбопровод за водород, който да прави връзка България – Гърция, както и развитието на проекта CARMEN, който най-общо засяга модернизирането на електропреносната инфраструктура.
Целта е увеличаване на капацитета в Североизточна България, както и оползотворяване на потенциала за производство на ВЕИ и възможност за пренос по оста Север – Юг. А това е от ключово значение, тъй като в Европа продължава да страда от ценово разделение на енергийните пазари и това често личи по високите им стойности в югоизточната част на Европа в сравнение с тези на Северозапад. На локално ниво проблемът също е голям и засяга най-вече присъединяването на нови потребители.
Казано накратко, реализацията на CARMEN ще насърчи трансграничното сътрудничество между България, Румъния и съседните държави Унгария, Молдова и Украйна, а това вероятно до голяма степен ще изглади част от ценовите неравности. Стига, разбира се София да бъде достатъчно активна и да поиска финансиране от Брюксел, за да задвижи проектите.
Източник : http://capital.bg
